Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

И изведнъж го чу, изви бавно главата си. Стомахът й се сви: мъжът я бе открил. Вървеше към нея бавно. Тя остана неподвижно, чувствайки се като жаба, която не знае, че е забелязана.

— Ела при татко — каза мъжът, вървейки бавно към нея. Той държеше черен пластмасов уред; в единия му край се образуваше волтова дъга заплашително. Беше нещо като електрошокова палка. Подхвърли чифт белезници към нея. — Хайде, сложи си белезниците. Не прави нещата по-трудни.

Андреа все още не помръдваше.

— Виждам те — подвикна мъжът почти закачливо. — Тук сме само ти и аз. А аз въобще не бързам. — От електрошоковата палка излязоха искри, докато приближаваше още повече към нея. С другата си ръка той разкопча кожения си колан и започна да масажира слабините си. — Ей, маце. Шефът казва, че всичко опира до удоволствието. — Той направи още няколко крачки към нея. — Ей, кучко, защо не ми доставиш удоволствие?

Тя натисна спусъка, без да мисли, и се стресна от силния гръм. Мъжът спря да върви, но не падна на пода, нито издаде звук. Дали пропусна?

Натисна спусъка отново и отново. Третият изстрел раздроби шлема на мъжа и той най-после се строполи назад като купчина.

Андреа слезе на пода, краката й още трепереха. Доближи се до мъжа, когото застреля. Позна го, позна веждите му като крила на прилеп и пъпчивото му лице. Беше един от мъжете, които я накараха да слезе от колата си в Изследователския триъгълен парк. Имаме ли вече разрешение за убийство? Ужас премина по цялото й тяло. После видя безжизнените очи на мъжа до краката си, наведе се и повърна. Киселото съдържание в стомаха й, изригващо от устата, се изля върху лицето на мъжа и когато видя какво е станало, повърна отново.

Тежка мускулеста ръка обгърна раменете на естонския министър.

— Андрюс! — избоботи преливащ от сърдечност глас. Едър развеселен мъж с тъмно очертание от брадата, която не можеше да обръсне добре. Дъхът му имаше анасонов мирис на популярна естонска ракия. — Ела да те запозная със Стефани Бъргър. Тя е от „Полиграм“. Интересува се от възможността да отвори студио в Талин. Вероятно център за дистрибуция.

Той се обърна към естонския заместник-министър на английски от уважение към англоезичната си събеседничка.

Андрюс Парт се обърна към Белкнап с извинителен поглед.

— Колко жалко. Трябваше да ме уведомите, че ще посетите Естония.

— Моите колеги, напротив, съвсем не смятат, че е жалко. Че се случи да съм в Талин, когато възникна кризата. Добре е за нас. — Той снижи гласа си. — Вероятно ще е добре и за вас.

Заместник-министърът го погледна любопитно, неопределено.

— Ще се върна след малко, Роджър…

— Деламейн — каза Белкнап.

Той се насочи към дълга маса, драпирана с бяла дантела, където сервитьори наливаха питиета, но продължи да наблюдава Андрюс Парт с крайчеца на окото си. Заместник-министърът слушаше жената с енергично кимане на глава и усмивки, които показваха порцелановите му зъби. Той стисна за ръката развеселения мъж — без съмнение бизнесмен, един от спонсорите на събитието — и му показа с жестове, че ще продължат този разговор по-късно. Но не се върна веднага, забеляза Белкнап. Първо извади мобилен телефон и изчезна в съседно помещение. Когато се върна няколко минути по-късно, определено изглеждаше по-жизнерадостен отпреди.

— Роджър Деламен — каза той, произнасяйки името на френски. — Благодаря за търпението ви.

Явно беше поръчал на свой помощник да провери името и връзката му с фирмата „Гринел Интърнешънъл“.

— Харесва ми да произнасят името ми всякак — каза Белкнап. — Сред англоговорещи аз го произнасям по един начин, а знаех, че вие говорите английски. Сред френскоезичните го произнасям на френски. Аз съм много адаптивна личност, също като компанията ми. Нашите клиенти имат различни изисквания. Ако охраняваме петролна рафинерия, са необходими едни умения. Ако е президентски дворец — трябва да се покажем в доста по-различна светлина. Уви, в този свят на растяща нестабилност услугите ни все повече се търсят.

— Говори се, че вечната бдителност е цената на свободата.

— Почти същото казахме и на компанията „Къпрекс майнинг“, когато те един ден се събудиха и откриха, че техните медни мини в Африка са заплашени от смъртоносно въстание начело с „Божията съпротивителна армия“. Вечна бдителност и дванайсет милиона долара плюс директните разходи: Това е цената на свободата, изчислена за една година.

— И пазарене, сигурен съм.