Майкъл Добс - Къща от карти

– В Уестминстър избухнаха спекулации през последния час, че Колингридж или има намерение да уволни няколко от най-важните министри и да уведоми Кралицата за промени в Кабинета, или ще признае вината си по скорошните обвинения в търговия с вътрешна информация, извършена от брат му – продъл-жаваше емисията. – Дори има слухове, че тя е била посъветвана да упражни конституционното си право и да поиска оставката му.

Даунинг Стрийт се изпълни с репортери, бутащи се, нетърпеливи. В другия край на улицата до познатата на всички черна врата имаше гора от камери и набързо вдигнати стативи с телевизионни прожектори. В 12:45 Колингридж излезе на прага на № 10. Той знаеше, че присъствието на тълпата говори за предателство – поредното. Имаше чувството, че някой кове пирони в краката му. Не обърна внимание на виковете на хората от пресата, не ги погледна, нямаше да им направи това удоволствие. Качи се в колата и завиха по улица „Уайтуол“, преследвани от колите на снимачните екипи. В небето се чуваше хеликоптер – и той ги следеше. Пред портите на Бъкингамския дворец отново го чакаше тълпа. Опитът му за достойна оставка се беше превърнал в публично разпятие.

Министър-председателят беше помолил да не го безпокоят, освен ако е абсолютно наложително. След като се върна от двореца, се беше оттеглил в личния си апартамент на Даунинг Стрийт; искаше да бъде сам с жена си няколко часа, но отново желанията му нямаше да се осъществят.

– Много съжалявам, г-н Министър-председател – извини се личният му секретар, – но се обажда д-р Крисчън. Каза, че е важно.

Телефонът избръмча тихо, когато му прехвърлиха обаждането.

– Д-р Крисчън. С какво мога да ви бъда полезен? Как е Чарли?

– Страхувам се, че имаме проблем – започна докторът, тонът му беше извинителен. – Знаете, че го държим в изолация, далеч от вестниците, за да не го безпокоят всички тези обвинения, които се разпространяват в медиите. Обикновено му изключваме телевизора и измисляме нещо, с което да го занимаваме по време на новинарските емисии, но... Истината е, че нямаше как да очакваме прекъсване на обявената програма с репортажи за вашата оставка. Дълбоко съжалявам, че ви се е наложило да подадете оставка, г-н Министър-председател, но моят приоритет е Чарлз. Трябва да поставям неговите интереси над всичко, нали разбирате?

– Разбирам, д-р Крисчън, и сте напълно прав да разсъждавате така.

– Тази сутрин той е чул всичко. Всички обвинения относно акциите. И за вашата оставка. Много е разстроен, за него беше голям шок. Смята, че е негова вината за всичко, което се случва, и съжалявам да го кажа, но той говори, че ще посегне на живота си. Надявах се, че сме на път да постигнем сериозен прогрес с него, но сега се страхувам, че сме пред истинска криза. Не искам да ви тревожа ненужно, но той има нужда от вашата помощ. И то много голяма.

Сара видя болезненото изражение по лицето на съпруга й. Тя седеше до него и държеше ръката му, която трепереше.

– Какво да направя, докторе? Ще направя всичко, каквото кажете.

– Трябва да намерим начин да му вдъхнем малко вяра. Обър-кан е и е отчаян.

– Може ли да говоря с него, докторе? Сега? Преди нещата да отидат твърде далеч.

След няколко минути доведоха брат му на телефона. Колингридж можеше да чуе звуци на протест и тиха препирня от другата страна на линията.

– Чарли, как си, старче? – каза Хенри меко.

– Хал, какво направих?

– Нищо не си направил, Чарли, абсолютно нищо.

– Провалих те, унищожих всичко! – гласът звучеше странно, като на старец, пресипнал от паника.

– Чарли, не си ти този, който ми причини това.

– Но аз видях по телевизията. Отишъл си при Кралицата да подадеш оставка. Казват, че е заради мен и някакви акции. Не разбирам нищо, Хал, прецаках всичко. Не заслужавам да ти бъда брат. Вече нищо няма смисъл.

Чу се силно, давещо се ридание от другия край на телефонната линия.

– Чарли, искам да ме чуеш добре. Слушаш ли ме?

Още едно ридание, пълно с подсмърчане, сълзи и мъка.

– Няма за какво да се чувстваш виновен. Аз съм този, който трябва да коленичи и да моли за прошка. От теб, Чарли.

– Не ставай глупав...

– Не, чуй ме, Чарли! Винаги сме се справяли с проблемите заедно, като семейство. Помниш ли като ръководех бизнеса в годината, когато почти фалирахме? Бяхме на дъното, Чарли, и вината беше моя. Бях твърде зает с политиката. Тогава кой доведе новия клиент, кой уреди поръчката, която ни спаси? Да, знам, че не беше най-голямата ни поръчка, но дойде в най-жизненоважния момент. Ти спаси компанията, Чарли, спаси и мен. Точно както направи, когато бях такъв глупак, че да ме хванат да карам пил онази Коледа.