Майкъл Добс - Къща от карти

Той прочисти гърлото си; звук от далечна гръмотевица.

– Затова, с цел да възстановя и запазя доверието към институцията, днес искам разрешение от Нейно Величество Кралицата да се оттегля от поста на министър-председател веднага щом бъде избран мой приемник.

Дълбока тишина. Сърцата спряха за момент.

– Отдадох целия си съзнателен живот в преследване на политическите си идеали – продължи той – и всяка клетка в тялото ми се противи на това да си тръгна по такъв начин. Не бягам от обвиненията, а напротив: искам да се уверя, че ще бъдат изчистени колкото може по-скоро и по-лесно. Също така искам да върна малко спокойствие в семейството ми. Вярвам, че историята ще покаже, че съм взел правилното решение.

Колингридж върна листа обратно в папката.

– Дами и господа, благодаря ви – каза той кратко.

Преди някой да успее да въздъхне, камо ли да отговори, той излезе от стаята с широки крачки и с това всичко свърши.

21 Исус Барабас е затворникът, обвинен в заговор, когото Пилат Понтийски помилвал на еврейската пасха вместо Исус Христос. Карабас Барабас е злият кукловод в детската книжка „Буратино“.

Има само три грешни думи във възприетото обръщение към членовете на Кабинета: много, уважаеми и джентълмени.

Ъркарт седеше като вкаменен в ъгъла на масата на Кабинета. Шепот и въздишки на изненада се разнесоха около него, но той не искаше, не можеше да се включи. Взираше се дълго време в празния стол на министър-председателя.

Той предизвика това. Сам. Съсипа най-влиятелния мъж в страната. Докато другите около масата смутено дърдореха, съзнанието му се върна към един спомен от преди 40 години, когато като новобранец в армията се готвеше да скочи за пръв път с парашут от 800 метра височина над полята на Линкълншър. Седеше в отвора на зяпналия люк на двумоторния самолет „Айландър“, краката му висяха във въздушната струя отвън, и се взираше в пейзажа долу, който сякаш беше на милиони километри разстояние. Всеки скок е проява на вяра, на доверие в собствената ти съдба и знак на презрение към неща, които ужасяват други. Но гледката от там, горе, си заслужаваше опасността. След като всички скочиха, вятърът се засили и ги отвя настрани; един от тях си счупи крака, друг извади рамо, но тогава единственото, което беше в ума на Ъркарт, беше да се качи пак и да го направи отново.

Сега, като се взираше в празния стол, се чувстваше по същия начин. Вътре в себе си нададе радостен вик, докато външно съумяваше да изглежда толкова шокиран, колкото и останалите наоколо.

Докато другите кръжаха объркани наоколо, Ъркарт излезе и извървя няколкото метра до офиса си на Даунинг Стрийт № 12. Той се заключи в кабинета си и до 10:20 вече беше провел две обаждания.

Десет минути по-късно Роджър О’Нийл свика среща на целия пресцентър в щаба на партията.

– Хора, ще се наложи да отмените плановете си за обяд днес. Имам информация, че малко след един следобед трябва да очакваме много важно изявление от Даунинг Стрийт. Засега е пълна тайна. Не мога да ви кажа какво е, но трябва да сме готови да се справим. Оставете всичко друго настрана.

Още преди да е станало 11:00, вече се бяха свързали с четирима кулоарни кореспонденти и ги бяха помолили да отменят обедната си почивка. Двама от тях бяха накарани да се закълнат, че ще пазят тайна, и им бе казано, че „нещо голямо се случва на Даунинг Стрийт“. Не беше нужно да си член на „Менса“, за да се сетиш, че най-вероятно става дума за „аферата Колингридж“.

Един от тези, за които се очертаваше да пропуснат обяда, беше Мани Гудчайлд, репортерът на „Прес Асошиейшън“. Вместо да седи и да се взира в пъпа си, той използва огромната мрежа от контакти и дължими услуги, които бе натрупал през годините, за да установи, че всички членове на Кабинета са променили графика си, за да бъдат на Даунинг Стрийт тази сутрин, въпреки че пресцентърът на № 10 отказа да потвърди това. Той беше стара и опитна хрътка и надушваше кръв, а едно предчувствие го накара да се обади в пресцентъра на Бъкингамския дворец. И те, както от Даунинг Стрийт, нямаха какво да кажат – поне не официално. Но заместник-прессекретарят беше работил с Гудчайлд преди много време в един вестник в Манчестър и потвърди, напълно неофициално и с обещание да не бъде цитиран, че Колингридж е поискал аудиенция в един на обяд.

До 11:25 осведомителната агенция „Прес Асошиейшън“ беше пуснала новината, че е имало тайна среща на Кабинета тази сутрин и че е предвидено посещение в двореца. Информацията беше изцяло базирана на факти. В 12:00 местните радиостанции започнаха емисиите си с водеща новина: че министър-председателят „е на път за тайна среща с Нейно Величество Кралицата“.