Майкъл Добс - Къща от карти

Беше време да смени тактиката.

– Много е вероятно да сте прав, г-н Министър-председател.

– Има още един въпрос, адски важен в създалите се обстоятелства – продължи Колиндгридж. – Трябва да внимаваме да не създадем впечатление, че се паникьосваме. Това би изпратило тотално грешен сигнал. Спомни си, че Макмилан съсипа правителството си, като уволни една трета от Кабинета. Те го приеха като знак за слабост. След година изгуби поста. Не ми се ще да повтарям изпълненията му.

Той удари с молива по бюрото за финал, после го остави настрана.

– Аз самият търся по-контролиран подход.

Колингридж плъзна лист хартия по бюрото към Камшика. На него имаше списък с позиции в Кабинета, общо двайсет и две, с имена срещу всяка от тях.

– Както виждаш, Франсис, аз предлагам да няма никакви промени в Кабинета. Надявам се да бъде разчетено като знак за силна позиция. Имаме работа да вършим и мисля, че трябва да покажем, че искаме веднага да се захванем.

Ъркарт бързо върна листа на бюрото, страхувайки се, че треперенето на ръката му може да издаде вътрешните му чувства.

– Щом така искате, г-н Министър-председател.

– Така е – съвсем малка пауза – и разбира се, приемам, че имам пълната ти подкрепа?

– Разбира се, г-н Министър-председател.

Ъркарт едва позна гласа си, звучеше все едно идва от друга част на стаята. Сякаш не бяха негови думи. Но нямаше избор: или подкрепа, или самоубийство чрез моментална оставка. Но не можеше и да остави нещата така.

– Трябва да кажа, че... аз самият търсех промяна. Малко нов опит... ново предизвикателство.

Запъна се, изведнъж устата му пресъхна.

– Може би си спомняте, г-н Министър-председател, че обсъждахме възможността...

– Франсис – министър-председателят го прекъсна, но не грубо, – ако преместя теб, трябва да преместя и други. Цялото домино се събаря. А и имам нужда от теб там, където си. Ти си отличен Камшик. Заровил си се право в сърцето и душата на парламентарната група. Познаваш ги толкова добре. Трябва да си признаем, че с такова малко мнозинство със сигурност ни очакват един-два трудни периода през следващите няколко години. Имам нужда от човек, който е достатъчно силен, за да се справи с тях. Имам нужда от теб, Франсис. Ти си толкова добър зад кулисите. Нека оставим други да вършат работата на сцената.

Ъркарт свали поглед, не искаше те да видят смута от предателството, който го прониза. Колингридж прие това като знак за съгласие.

– Искрено съм ти благодарен за разбирането и подкрепата, Франсис.

Ъркарт усети вратата на килията да се трясва зад него. Благодари и на двамата и се сбогува. Уилямс не беше промълвил и дума.

Излезе през задния вход, през мазето на № 10. Мина покрай руините на стария тенис корт на Тюдорите, където беше играл Хенри Осми, после покрай офиса на Кабинета, от който се излизаше на Уайтуол, покрай улицата с главния вход откъм Даунинг Стрийт, далеч от погледите на чакащата преса. Не можеше да се изправи пред тях сега. Беше при министър-председателя не повече от половин час и не беше сигурен дали лицето му няма да издаде лъжите, които щеше да се наложи да им каже. Поиска един от охранителите на Кабинета да се обади да докарат колата му отзад. Не му се занимаваше с любезности.

9 Централен жилищен район на Лондон.

10 Tis an ill wind that blows no good – английска поговорка.

Истината е като бутилка добро вино. Често я намираш забутана в най-тъмния ъгъл на избата. От време на време трябва да я обръщаш. После малко да я избършеш от прахта, преди да я извадиш на светло и да я използваш.

Очуканото БМВ стоеше пред къщата на Кеймбридж Стрийт, Пимлико, почти петнадесет минути. Свободните седалки бяха засипани с такъв хаос от стари вестници и обвивки от шоколадови десерти, какъвто само една истински заета с работа необвързана жена може да създаде, а в средата му Мати Сторин хапеше устни. Късно следобед съобщението, че няма да има партийни размествания, беше предизвикало трескава дискусия дали министър-председателят е възхитителен и дързък, или просто си е изпуснал нервите. На нея й трябваше гледната точка на хората, помогнали в оформянето на решението. Уилямс беше убедителен и уверен, както винаги, но Ъркарт упорито не вдигаше телефона.

Без съвсем да е наясно защо, след като приключи работния ден във вестник „Кроникъл“, Мати беше решила да мине покрай дома на Ъркарт, който беше само на десет минути от Камарата на общините в една от елегантните странични улици, които кичат по-хубавите части на Пимлико. Очакваше да намери къщата празна и тъмна, но вместо това лампите светеха и се виждаше, че вътре има движение. Набра номера още веднъж, но пак нямаше отговор.