Майкъл Добс - Къща от карти

Ъркарт нарочно беше седнал от лявата страна на задната седалка на колата, за да може камерите безпрепятствено да го снимат как излиза пред сградата с номер 10. Изпъна се в цял ръст и бе посрещнат от хор от изкрещени въпроси, които му дадоха повод да се приближи към мелето от репортери и да размени с тях няколко думи. Забеляза Мани Гудчайлд, легендарна фигура от информационната агенция „Прес Асошиейшън“, с неизменната му окъсана шапка „Трилби“, който беше удобно позициониран между камерите на Ай Ти Ен и Би Би Си.

– Беше ли сложил пари на резултатите, а, Мани? – попита Ъркарт.

– Г-н Ъркарт, знаете, че редакторът ми би се намръщил, ако заложа негови пари за моя изгода.

– И все пак – Ъркарт повдигна вежда.

Устните на стария журналист се сгърчиха като две независими една от друга гъсеници.

– Нека го кажа така: госпожа Гудчайлд вече направи резервация за почивка в Майорка и благодарение на г-н Колингридж аз ще мога да отида с нея.

Ъркарт въздъхна театрално.

– „Безполезен е вятър, който не носи прохлада“ 10.

– Като говорим за вятър, г-н Ъркарт – останалите журналисти се скупчиха около Мани, опитвайки се да следят разговора, – за да съветвате премиера за пренареждането на кабинета ли сте тук? Няма ли да се наложи сериозно прочистване след такъв разочароващ резултат? И означава ли това нова работа за вас?

– Тук съм, за да обсъдим няколко неща, но предполагам, че пренареждането може да се спомене – отвърна лукаво Ъркарт. – Само че ние спечелихме, ако си забравил. Недей с лошо, Мани.

– Говори се, че очаквате нов важен пост.

Ъркарт се усмихна.

– Не мога да коментирам слухове, Мани, а и така или иначе знаеш, че това е решение на премиера. Аз съм тук просто да му дам морална подкрепа.

– Значи ще съветвате премиера заедно с лорд Уилямс, така ли?

Усмивката на Ъркарт едва се закрепи.

– Лорд Уилямс? Той пристигна ли вече?

– Преди повече от час. Чудехме се кога ще се появи и още някой.

Наложи се Ъркарт да използва целия си натрупан опит през годините в политиката, за да не покаже изненадата си.

– Тогава трябва да влизам – обяви той. – Не мога да ги карам да чакат.

Кимна учтиво към тълпата, обърна се на пети и закрачи през улицата, захвърляйки плана си да помаха на камерите от прага на № 10, за всеки случай, да не изглежда самонадеян.

От другата страна на покрития с черно-бели плочки вестибюл коридор, застлан с килим, водеше към стаята на Кабинета. Младият политически секретар на министър-председателя го очакваше в края на коридора. Когато се приближи, Ъркарт усети, че младият мъж е притеснен.

– Премиерът ви очаква, Камшик.

– Да, нали затова съм тук.

Секретарят се сепна.

– Той е в кабинета си горе. Ще го уведомя, че сте пристигнали.

Изпълнил служебните си задължения и без да изчака още саркастични намеци, той се запъти по стълбите.

Дванайсет минути минаха в кършене на пръсти и гледане на часовника, преди той да се появи отново, оставяйки Ъркарт да се взира разсеяно в портретите на предишни министър-председатели, които осейваха известното стълбище. Не можеше да се отърве от усещането колко незначителни хора бяха голяма част от последните, заемащи поста. Невдъхновяващи, неподходящи. За разлика от тях, хора като Лойд Джордж и Чърчил са били великолепни родени лидери, само че дали биха могли да се издигнат до върха в наши дни? Единият е бил женкар и е продавал благороднически титли; другият е прекалявал с пиене, дългове и горещ нрав; и двамата са били гиганти, но нито един не би се справил със съвременните медии. Вместо това светът беше оставен на пигмеите, малки мъже с още по-малки амбиции, избрани не защото са изключителни, а защото са приемливи, мъже, които следват правилата, вместо да създават свои собствени, мъже като... Ами мъже като Хенри Колингридж.

Завръщането на секретаря прекъсна мислите му.

– Съжалявам, че ви накарах да чакате, Камшик. Той е готов да ви приеме.

Стаята, която Колингридж използваше за кабинет, беше на първия етаж, с гледка през градината на Даунинг Стрийт към Сейнт Джеймсез Парк. Скромна стая като почти всичко останало в това скупчване на пространства, което съставляваше втория най-важен адрес в държавата. За влизащия Ъркарт беше очевидно, че въпреки явното старание да се почисти голямото бюро изминалият час е бил прекаран в разглеждане и писане на документи. Празна бутилка бордо надничаше от кошчето за боклук, чинии с трохи и повехнали листа маруля се крепяха на перваза. Председателят на партията седеше отдясно на премиера, множество листове бяха разхвърляни по зеленото кожено покритие на бюрото. До тях имаше камара папки с биографии на депутати.