Дейвид Игнейшъс - Директорът

Линкълнът на Уебър пристигна в Западното крило точно когато закръглената фигура на Сирил Хофман се клатеше към автомобила си. Директорът на националното разузнаване му помаха жизнерадостно.

– Значи се върна жив и здрав - каза тържествено Хофман, в гласа му се съдържаха много емоции, но нито една от тях не беше искреност. - Какво облекчение.

– Обзалагам се, че е. Вероятно си се тревожил, че охранителите ти може да ме изпуснат.

– Трябва да ми благодариш, Греъм. Спасихме ти живота.

– Да бе - измърмори Уебър.

– Сега си герой. Всички това говорят. Президентът беше започнал да се тревожи, че е избрал грешния човек за ЦРУ; Смяташе да те уволни, но в момента не е толкова сигурен. Току-що ми го каза в Овалния кабинет.

Хофман посочи към края на Западното крило за повече сила на думите си. Да, този президент, този Бял дом. Директорът на националното разузнаване влезе в колата си с характерното за него изглаждане на сакото си, за да не се измачка под него.

– Копеле - каза Уебър. - Няма да стане.

– Ciao - каза Хофман през отворения прозорец на джипа си, който потегли.

Греъм изкачи стълбите до лобито на Западното крило. О’Кийф го чакаше в офиса си. Съветникът изглеждаше любезен и непроницаем както винаги, лицето му представляваше млечна плът от челюст и бузи с тънки устни, изкривени в усмивка.

– Добре дошъл - посрещна го Тимъти и протегна ръка. Уебър не я пое.

– Няма да се измъкнете с това - заяви той. - Няма да ви позволя.

– Моля? - О’Кийф сложи ръка до ухото си, все едно се опитваше да го чуе, но всъщност така искаше да каже на директора на ЦРУ да преосмисли държанието си.

– Няма да се измъкнете - повтори Уебър. - Знам, че Джеймс Морис не е действал сам. Работил е за директора на националното разузнаване. Сирил Хофман знаеше какво прави Морис, а Хофман нямаше да посмее да го прави, ако нямаше твоята благословия.

О’Кийф затвори очи и се усмихна сърдечно.

– Докажи го! - каза той. - Но още отсега искам да ти кажа, че няма да успееш да го сториш. Няма никакви доказателства, че Джеймс Морис е действал със знанието на правителството на Съединените американски щати в опитите си да саботира Банката за международни разпращания. Истинско безобразие е дори да се прави подобно предположение. Действал е сам, тайно, в изграждането на този чудовищен хакерски заговор с помощта на китайски агенти. И след това... за Бога, той дори се опита да те убие! Как може точно ти от всички хора да го защитаваш?

– Има доказателства - отвърна Уебър.

– Да, знам - кимна О’Кийф. - Събрал си ги с помощта на забележителната си приятелка доктор Вайс: страшна работа си свършил в преследването на тайните дейности на Морис. Всичко е при голямото жури. Чудя се на решението ти да гласуваш такова голямо доверие на този млад човек в началото; хората едва не те обвиниха за случилото се. Но ти си пипал нежно.

Това казах на ФБР миналата седмица. Греъм Уебър видя светлината относно Морис. Уебър и аз стоим рамо до рамо. Това е така, нали?

О’Кийф се усмихна отново. Мъжът беше доста ведър в това свое обобщение на събитията. Греъм го изгледа един дълъг момент. Беше виждал хора като съветника, откакто започна да си има вземане-даване с правителството: това бяха играчите и политическите майстори, палците им винаги наклоняваха везните, винаги сравняваха публичните интереси със своите - бореха се за политическото оцеляване на себе си и на шефовете си. Затова допреди няколко месеца бе искал да си остане просто бизнесмен.

Уебър поклати глава. Почукваше по масата пред себе си за повече тежест.

– Няма да го направя - каза той. - Няма да играя по свирката ви.

О’Кийф килна на една страна голямата си кръгла глава.

– Знаеш ли, Греъм, не обичам да ме предизвикват, особено в собствения ми офис и особено от някой, който дължи поста си на мен. Така че помисли си добре, преди да се хвърлиш в пропастта.

Уебър погледна надолу към махагоновата маса и след това отново към О’Кийф. Да, сигурен беше.

– Съжалявам, Тим, но не мога да поддържам история, която знам, че е лъжа. Не ми пука какво показват тези така наречени доказателства. Няма да го направя. Ще отида при комисиите по разузнаването. Ще отида в Министерството на правосъдието. Ще направя всичко възможно, за да спра тази голяма лъжа.

– Ти си глупак - изсъска О’Кийф. - И то арогантен глупак, което е по-лошо. Да не мислиш, че съм безсилен? Хванал съм те за топките, сър. Просто още не съм започнал да ги стискам.

Уебър поклати глава.