Дейвид Игнейшъс - Директорът

Греъм Уебър беше ескортиран до апартамента си в „Уотъргейт“ седем дни след като беше отведен на безопасното местоположение. Мъжът беше като бомба със закъснител, готова да избухне всеки момент след цяла седмица на усамотение. Портиерът му беше запазил вестниците. Уебър набързо огледа заглавията и с нарастващо изумление проследи събитията, които се бяха случили по време на неговата принудителна екскурзия, и обясненията, които бяха започнали да излизат на повърхността.

Греъм остави вестниците настрана и се обади на Ариел Вайс, като използва последната нокия и нова сим карта. Цяла седмица нямаше търпение да говори с нея. Тя не вдигна на първото обаждане и той не остави съобщение, но жената се обади пет минути по-късно.

– О, Боже, добре ли си? - попита Вайс. Гласът и звучеше така, все едно потискаше сълзите си.

– Те ме отвлякоха, Ариел. Вкараха ме в кола и ме държаха изолиран от света.

– Знам - отвърна жената, гласът и продължаваше да е изпълнен с емоции. - Ти си герой.

– За какво говориш? - попита той.

– Не чете ли вестниците? Разкрили са Морис. Работил е за китайците, точно както ти си мислеше. Атакувал е най-голямата банка в света. Ти си единственият, който се опита да го спре.

– Това е официалната версия.

– Това е истината, Греъм. Къде си? Трябва да се видим. Трябва да поговорим.

– Дали е безопасно? Не трябва ли да бъдем внимателни? Среща на същото място.

– Хайде да отидем да пийнем по нещо за победата. Казах ти вече, ти си герой. Свършено е с Морис. Прекарах последните три дни с главния инспектор. Утре ще свидетелствам пред голямото жури.

– Какво си им казала?

– Как си спасил агенцията. Как си бил единственият, който е разбрал каква заплаха представлява всъщност Морис. Как съм ти помогнала в събирането на информация. Какво сме открили за китайците.

– Чудесно - отвърна Уебър. - Но не е бил само Морис.

– Трябва да те видя. Среща след час. Ще съм в бара на хотел „Уотъргейт“.

* * *

Тя го изненада, макар че с нетърпение очакваше да я види. Стоеше на бара, когато видя отражението и в огледалото и едва я разпозна. Срещу него не вървеше хакерското момиче, техническата магьосница на ЦРУ а жена, която знаеше колко е красива. Тясната черна рокля разкриваше тяло, което принципно беше скрито под бяла памучна риза.

Ариел Вайс прегърна Уебър и го целуна по бузата. Миришеше на парфюм за първи път, откакто я познаваше.

– Много приятно посрещане - каза директорът. - Трябва да ме отвличат по-често.

– Не се шегувай! Морис се опита да те убие. Сега си в безопасност.

– Някой се опита да ме махне от пътя си, но се съмнявам да е бил Морис. Който и да е бил обаче, не искаше да ме убива.

– Откъде знаеш?

– Не е особено трудно да убиеш някой. Ако го желаеха, щях да съм мъртъв.

Ариел си поръча чаша шампанско и го хвана за ръката.

– Обичам герои, които твърдят, че не са такива.

– Благодаря ти - отвърна Уебър. Той обичаше да го ласкаят като всеки друг мъж, но изминалата седмица беше толкова ужасна, че дори комплиментите не му звучаха на място.

– Нуждая се от помощта ти, Ариел. Това е една голяма топка лъжи. Ти си единствената, на която имам доверие. Трябва да прегледаме всичко за Морис в документите и файловете ти. Всичко, което намерим.

Вайс поклати глава и отпи голяма глътка от шампанското си.

– Проклетите адвокати се докопаха първи до тях. Дойдоха преди три дни и запечатаха офиса на Морис и моя. Нямаме достъп до нищо освен настоящите операции.

Уебър беше възмутен.

- Защо правят това сега? Сега е времето, в което трябва да се върнем назад и да проверим с какво се е занимавал Морис и за кого наистина е работел.

– Трябва да зададеш този въпрос на главния инспектор, Греъм. В него са всички файлове и от онова, което чух, смята да ги прати в Министерството на правосъдието колкото е възможно по-бързо, за да заведе дело срещу Морис.

– За какво е всичкото това бързане? - попита Уебър. - Преди Морис разполагаше с достатъчно приятели в Белия дом, на „Либърти Кросинг“, навсякъде. Сега е всеобщо жертвено агне. Хората просто пропускат основното.

Вайс взе ръката му в своята и го погледна в очите. Искаше да му обясни, да го накара да разбере.

– Целият свят е гневен на онова, което Морис стори на Банката за международни разплащания. Уплашени са, че китайците и Бог знае още кой друг могат да сринат пазарите. Искат да разберат как се е случило всичко. Американското и британското правителство се опитват да оправят кашата и ние можем да им помогнем. Знаем какво се е случило: поне ти и аз знаем. Проследихме Морис до неговата компания в Кеймбридж и се опитваме да разберем подробностите около операцията, хората, които е вербувал, всичко. Трябва да кажем на хората какво знаем. Не разбираш ли, Греъм?