Дейвид Игнейшъс - Директорът

Следобеда, в който Уебър беше пуснат, ЦРУ направи изявление - първо към служителите си, а след това и към публичното пространство. Обявлението разкриваше подозренията на онези, които бяха присъствали на случилото се на Мемориъл Бридж онази сутрин, - че е бил направен опит да се повреди бронираният автомобил на директора. Изявлението казваше също така, че от съображения за сигурност той е бил преместен на отдалечено и добре охранявано място.

Една слънчева ноемврийска сутрин в Западна Вирджиния един от охранителите на Уебър му даде да прочете изявлението.

– Това е лъжа - каза директорът и насочи пръст към пазача си. - Бях отвлечен.

Уебър каза, че желае да разговаря с президента или министъра на отбраната или с председателя на Комисията по въпросите с разузнаването към Сената. Когато надзирателят му не отговори, започна да вика и да вдига такава врява, че онзи се оттегли към вратата и когато Уебър го последва, охранителят го възпря физически.

Шефът на охраната дойде, тичайки, от контролната стая, след като стана свидетел на скандала на екрана си.

– Съжалявам, господин директор - каза той и помогна на Уебър да се изправи на крака, - но това е за ваше добро.

- Майната ти - изсъска Греъм.

Директорът се опита да съдейства след този случай, като смяташе, че подчинението ще е по-добре от съпротивата. По принцип беше очарователен човек, все пак беше постигнал толкова много като бизнесмен благодарение на способността си да стига до съгласие с колегите си по бизнес. Всеки път, в който завържеше приятелство с някой от охранителите си, този човек биваше преместван. Всеки от трите му опита за бягство се увенчаха с неуспех и след това започнаха да му дават храна, в която смяташе, че има наркотици, за да е спокоен и послушен. Опита се да не се храни, но гладуването не беше част от комплекта му за оцеляване. Движенията му в „хижата“ бяха следени от камери във всички стаи и когато счупеше някоя от тях, тя бързо биваше заменена от друга.

Когато Уебър стигна до заключението, че няма как да се измъкне оттук, се фокусира върху плановете си за отмъщение. Не разполагаше с никакви подробности за атаката срещу Банката за международни разплащания, но така или иначе я очакваше - и знаеше, че важна част от плана е той да бъде отстранен от пътя. Въпросът беше накъде щяха да паднат частите от пъзела. Наясно беше, че ще се нуждае от помощ от някой, на когото има доверие, и често си мислеше за Ариел Вайс. Понякога дори я сънуваше.

Персоналът на агенцията беше смутен, но не и недоволен от внезапното изчезване на новия си директор, мъж, който много от служителите смятаха просто за посетител, а не за един от техните. Имаше слух, който се носеше в слабо осветените помещения на централата, че това е благословия. Уебър чукаше на прекалено много врати. Смяташе, че може да управлява това място като бизнеса си, но, естествено, това беше грешка. ЦРУ имаше свои собствени правила.

Също така се носеше слух, че Уебър е дал специални правомощия на Джеймс Морис, за когото старите служители твърдяха, че не са се доверявали през цялото време. Благодарение на господин Хофман, разбира се, който беше смятан за кръстник.

Каквото и да мислеха за Уебър, служителите на ЦРУ бяха обезпокоени от уязвимостта на работното си място. Всички бяха чули какво се беше случило в личния асансьор на директора минути след повреждането на автомобила му: ако хакерите можеха да компрометират толкова защитени зони, значи можеха да компрометират всичко. ЦРУ трябваше да е защитено от „въздушна празнина“, което означаваше, че не е податливо на подобни атаки на теория. За съжаление електронният ров беше пробит.

Служителите на ЦРУ бяха клюкари, особено когато усещаха, че интересите им са под заплаха. Агенцията пазеше в тайна фиаското в асансьора на директора, но с всичките текущи разследвания събитията щяха да излязат на повърхността. Появи се история, в която имаше достатъчно подробности, за да се приеме за правдоподобна.

Джеймс Морис беше заплашителното присъствие „вътре във въздушната празнина“. Много читатели бяха пропуснали в първоначалната информация за участието му в базелската атака, че като част от осъществяването на плана си Морис беше дирижирал кибератака срещу шефа си, директора на ЦРУ Греъм Уебър, нападение над автомобила му и дори удар над самия него в сградата на централата на агенцията. Първоначално вестниците не споделяха подробности, но пикантните новини изтекоха, включително и тази за заседналия асансьор между етажите.