Дейвид Игнейшъс - Директорът

– Не може да си сериозен, че приемаш всичко това за чиста монета. Та то е абсурдно.

Хофман махна очилата си и се изправи в стола.

– Вярвам, че е истина, сър. Аз съм наследник на англо-американското обещание. Ти си негов наследник. Останалата част от света просто не разбира. Трябва да правим правилните неща, независимо дали другите ги разбират или не. Това разбрах аз, когато се присъединих към службите. Всички хофмановци го бяха разбрали: Франк, Сам, Ед, Джак, всеки един от тях е знаел, че когато се присъединява към ЦРУ, негово задължение е да защитава тайната власт, която е единствената гаранция за ред на тази планета.

Уебър поклати глава.

– Ти си луд! Ако наистина вярваш на всичките тези глупости, защо позволи на хакер анархист, който ненавижда Великобритания, да атакува БМР?

– Не е ли очевидно? - попита спокойно Хофман.

– Не. Даже напротив.

– Морис беше идеалната рапира. Изключително приятно ми беше да му позволя да се самоунищожи и да дискредитира глупавото си движение. Хората ще видят онова, което са всъщност: саботьори и манипулатори, лъжци от най-висша степен. Ще минат години, преди да попаднем на друг хакерски принц като Джеймс Морис. А относно специалната връзка, която така ненавижда, мога да кажа, че е по-специална от всякога благодарение на бедния Морис и несъзнателната му подкрепа.

– Ти си откачил. Стореното от теб е незаконно.

Хофман като че ли не го чу, защото продължи да говори с горещ плам:

– Има и други облаги от абсурдната атака на Морис. Тя подсили американския контрол над международните финанси. Позволи ни да пренапишем устава на БМР. Възроди отново връзките ни със СРС. И най-хубавото от всичко - предостави ни възможност да заменим несполучливия избор на президента за директор на ЦРУ, който всъщност си ти.

Уебър поклати глава, но на лицето му беше изписано спокойно изражение. Вече ясно знаеше срещу какво се беше изправил.

– Ти си предател - каза Греъм.

– Ха! Звучиш като Питър Пингрей, недолюбвания ти заместник. Когато се наложи да те „преместим“ за седмица за твое собствено добро, дойде да ме види силно възбуден. Той също ме нарече предател, че и по-лошо - мошеник. Каза, че се е опитал да те предупреди за мен. Сложил съобщение в чекмеджето на бюрото ти, пратил ти друга бележка с някакви документи, но каза, че си прекалено глупав, за да разбереш, благодаря на Бога.

– Питър Пингрей е оставял тези съобщения? - попита Уебър учуден, а след това каза на себе си: - Разбира се, че е бил той. Имал е достъп до документацията. Опитвал се е да ми помогне.

– Заблудена лоялност. Пингрей го няма между другото, уволнен е с основание, няма да има пенсия и ще бъде изправен пред съд, ако не си оправи държанието.

– Опасен си, Сирил, но всичко свърши.

Изведнъж видът на Хофман стана изморен и нещастен.

– Караш ме много да съжалявам, Греъм. Надявах се да си отвориш ушите и да слушаш - наистина да слушаш - какво ти казва миналото за твоя дълг. Но ти си дебелоглав! Всеобщата критика е такава: умен ръководител, харизматичен мениджър, който иска да помогне на страната си, но няма опит, човек, който не знае какво не знае. Сега това те провали.

– Не, не е. Ти си този, който пропада. Свиквам среща на Комисията за специални дейности, за да им разкрия истината. След това ще отида в Конгреса, за да им обясня какво сте сторили ти, Морис и лудите ви сътрудници. След това ще отида в Министерството на правосъдието. Ще им обясня случая: шпионаж за друга сила. Измяна.

– Не, няма да го сториш - каза Хофман.

– Ще видим.

– Няма да го сториш, защото не можеш. Уволнен си. Махам те от поста директор на ЦРУ с основание, считано от този момент.

– Какво имаш предвид „с основание“?

Погледът на Хофман се промени - стана суров и лукав.

– Надявах се да не се стига дотук - каза директорът на националното разузнаване. - Но те уволнявам от поста директор на ЦРУ заради доказателства, че си извършил сексуален тормоз над една от своите подчинени.

– За какво говориш? - учуди се Уебър, но в същия миг се сети за случилото се само преди десетина часа.

– Не е красиво - каза Хофман и натисна копче, което задейства видеомонитор на стената. - Съвсем не е красиво онова, което някои мъже правят.

На екрана беше Уебър, обвил ръка около млада жена в черна рокля, която ходеше нестабилно в коридор на сграда. Второто изображение показваше как директорът на ЦРУ целува същата жена на прага на апартамента си. Според ъгъла на видеоматериала ставаше ясно, че е била направена от камера, скрита нависоко на срещуположната стена. Записът продължаваше и показваше как Уебър и служителката му влизат в апартамента и затварят вратата след себе си.