Дейвид Игнейшъс - Директорът

– Има и звук. Искаш ли да го чуеш?

– Не. - Уебър сложи ръце на ушите си. Хофман натисна един бутон и записът се озвучи. Чу се високият глас на жената:

– Флиртуваш с мен от седмици. След това се напиваме и се качваме в апартамента ти. Свалям си гащичките, като си мисля, че това искаш, и после ти се преструваш, че всичко е едно голямо нищо.

– Може би просто трябва да забравим за вечерята тук. Да излезем и да хапнем някой бургер някъде.

– Майната и на вечерята и майната ти на теб, Уебър.

– Доктор Вайс ще бъде сериозен свидетел. Ти беше нейният герой. Ти и помогна да открие истината за Джеймс Морис. И след това коравосърдечно се възползва от подчинената си.

– Как е могла да стори това? - измърмори Уебър повече на себе си, отколкото на Хофман.

– Тя може да ти зададе същия въпрос, сър. Как можа? Но ето един прост факт: очаквам доктор Вайс да подаде официално оплакване за сексуален тормоз срещу теб тази сутрин и както виждаш, ние сме събрали аудио- и видеодоказателства, които подкрепят твърдението и. Така че като директор на националното разузнаване мое задължение е да изискам оставката ти.

Уебър беше поставен на колене. Той стана от стола и се запъти към вратата с увиснали рамене, видимо победен. Клатеше глава и си мърмореше под носа.

– Май завесата се спуска, старче - мрачно заяви Хофман. - Ако се опиташ да се появиш на своята среща на Комисията за специални дейности, ще бъдеш изхвърлен. Като бивш директор нямаш достъп. Съжалявам.

Уебър се обърна към него. Искрата като че ли се беше завърнала в погледа му.

– Ти си гаден фокусник - каза той.

Хофман премига. Това беше единствената му проява на емоции, но беше изненадан от коментара.

– Моля?

– Помниш ли какво ми каза за магията, Сирил? През втората ми седмица като директор на ЦРУ Каза ми, че един професионален фокусник знае, че всеки номер винаги има три части: онова, което виждат хората, онова, което запомнят, и онова, което казват на другите. Мисля, че си забравил собствения си съвет. В този случай трите не съвпадат.

– Господи! Ти си пълен аматьор, ако мога да бъда честен. Предупредих те, че си нямаш никаква представа какво те очаква тук, но ти беше настоятелен. Постоянно беше предупреждаван, дори и от доктор Вайс. Виж си записките, сър. Но ти беше сляп за всичко. Ти си противното на фокусник. Ти си един безполезен и арогантен човек. Съжалявам да го кажа, но това е самата истина.

– От колко време тя работи с теб? - попита Уебър.

– Доктор Вайс винаги е работила с мен и със страната си. Тя е кариеристка. Не е имало момент, в който да не е била лоялна на президента.

Греъм го изгледа внимателно.

– Един от нас не я е преценил правилно.

– Ipse dixit 141. Ти сам го каза. Между другото на лодката си не съм ти казвал, че имам необявени инвестиции с някоя китайска компания. Също така никога не съм казвал, че Джеймс Морис е пораженец и че е заменим или нещо от сорта. Всяко подобно твърдение е лъжа.

– Тя ти е казала всичко това? Или си сложил микрофон?

– Тя е патриотка - отвърна Хофман. - А сега се махай оттук. Уволнен си. Вече почистват бюрото ти в агенцията.

– Обмислял ли си възможността, че може да имам още една карта за изиграване? - попита Уебър.

– Обмислих я и я отхвърлих. Свършен си. Успех с така наречената ти карта, каквато и да е тя.

– Ще разберем утре.

Уебър килна глава към Хофман и напусна офиса му. Фонг, шефът на охраната, го чакаше в чакалнята. Както и Оскар, шофьорът. Пътуваха до Лангли в мълчание. Когато Греъм се качи на седмия етаж, входът към офиса му беше запечатан. Мари и Даяна плачеха.

Уебър прегърна двете си секретарки, но така само ги накара да се разхълцат още повече. Когато се успокоиха, Греъм им каза да не се тревожат, каза им, че не е сторил нищо лошо. Попита ги дали може да използва конферентната зала, за да направи няколко телефонни обаждания. Обади се на двама души. Единият беше заместник-директорът на ФБР, който отговаряше за подразделението на национална сигурност. Другата беше Рут Савин. Помоли я да се свърже с Ариел Вайс много спешно.

Уебър чакаше публичното обявяване, че е уволнен, и грозния телевизионен репортаж, който щеше да съпътства новината. Тази нощ и следващата сутрин обаче капакът си остана затворен и той подозираше каква беше причината.

Срещата на Комисията за специални дейности на следващия ден беше забавена с няколко минути поради процедурни въпроси. Рут Савин и Ърл Бийзли бяха седнали в местата си, но Сирил Хофман спореше по видеовръзката от „Либърти Кросинг“, че комисията не може да заседава, защото задължителният кворум не беше налице. Председателят, Тимъти О’Кийф, не си вдигаше телефона. Савин се извини, че трябва да провери някои документи в офиса си.