Дейвид Игнейшъс - Директорът

- Не се извинявам за действията си. Не съм убил никого. Не съм измъчвал никого. Не съм подслушвал телефоните на хората, нито съм откраднал тайните им. Твърдят, че съм нарушил правата на Съединените щати, но не съм нарушил никой от законите на човечеството. Напуснах престъпното Централно разузнавателно управление заради съвестта си. Разкрих тайните му, за да даря свобода на хората. Взех от богатите и дадох на бедните. Гордея се от това, което направих.

Много вестници, включително и тези в Съединените щати, описаха в заглавията си Джеймс Морис като „Кибер Робин Худ“. Един германски сайт публикува за кратко статия след пресконференция, на която се обяви, че швейцарски хакер на име Рудолф Биел е бил убит, за да се запази тайната за самоличността на Морис, но тази информация бързо изчезна и повече не се появи на друго място.

Месец след като беше възстановен на поста директор на ЦРУ Греъм Уебър отиде в Белия дом, за да се види с президента. Каза на главнокомандващия, че след сериозно обмисляне е взел решение да си подаде оставката. На ЦРУ било дадено ново начало, каза той, точно както президентът искал, когато назначил Уебър. Сега обаче агенцията се нуждаела от професионалист.

Греъм каза, че иска да посочи кандидат като свой наследник. Беше споменал името му на Тимъти О’Кийф, съветника по национална сигурност, който се съгласи, че идеята е добра. Той помоли президента да назначи доктор Ариел Вайс, която можеше да стане първата жена - директор на Централното разузнавателно управление. Това щяло да бъде знак, каза Уебър, че агенцията наистина е разкъсала оковите на миналото и гледа напред към бъдещето.

Президентът не каза веднага „да“, но О’Кийф вече беше споделил на Греъм, че идеята му допаднала. Щеше да е добър политически ход, а и допълнителната полза била, че това щяло да е правилното решение.

Онова, което остана за Греъм Уебър, беше празно пространство, което чакаше да бъде запълнено, както и удовлетворението, че беше помогнал да изчисти имението от призраците в тази необходима институция на Централното разузнавателно управление, така че то да се превърне в част от американската структура, а не овехтяла реликва, ушита на стана на друга държава.

Навярно страната щеше да обикне или поне да изпитва уважение към една разузнавателна служба, която беше нейно собствено творение, а не нечие друго. Уебър искаше да измисли най-добрия начин, по който можеше да помогне като обикновен гражданин това да се случи. Но това можеше да почака. Точно сега искаше да се разходи около реката, да я наблюдава как тече, оградена от калните си брегове, и да остави ума си да се успокои и утихне като зимното небе.

Тази книга беше започната с авторовата подозрителност, че в нашия цифров свят традиционните теми на един шпионски роман - заблудата, проникването, наблюдението - все повече и повече зависят от манипулацията на компютърните кодове чрез хакерство и кибервойна. Проблемът на автора беше, че той не е запознат по темата. Така че започна дългото чиракуване при хора, които бяха готови да споделят информация и идеи.

На първо място искам да благодаря на Матю Девост, президент и главен изпълнителен директор на консултантската фирма „ФюжънЕкс“. Бях представен на Мат от Хенри Кръмптън, известен бивш служител на ЦРУ, чиято консултантска фирма, „Кръмптън Груп“, работи в тясна връзка с компанията на Мат. Мат беше мой гид и събеседник на DEF CON XX през юли 2012. Двамата продължихме да общуваме през цялото време на писането на тази книга, а той беше достатъчно мил, за да прочете и коментира черновата и. Изключително съм му благодарен. Уил Хърд, ЦРУ ветеран, а сега бизнес колега на Кръмптън, също беше изключително полезен.

Други киберексперти бяха достатъчно щедри в споделянето на идеи, като започнем с Шери Давидов, основателката на LMG Security, която разговаря с мен на DEF CON за приключенията си в МТИ и чиято книга „Мрежова криминалистика“, написана в съавторство с Джонатан Хам, е задължителна за хора, които искат да научат повече по темата. Също така съм задължен на Джейсън Хийли от „Атлантик Каунсъл“, Кри- стофър Кърчхоф от Пентагона, Брайън Кребс, който е бивш колега от „Вашингтон Поуст“ и автор на популярния блог „Кребс за сигурността“, Ед Скудис, основателя на „Каунтър Хак“, Джон Ядониси, основателя на „Уайт Канвас Груп“, Ричард Бъджтлиш, шеф на „Мандиант“, и Алън Палър от института SANS. Много колеги журналисти също ми помогнаха много, особено Робърт О’Хароу, автор на поредицата в „Поуст“ - „Нулев ден: Заплахата в киберпространството“, и Елън На- кашима. Писателите винаги казват, когато благодарят на техническите си съветници, че тези експерти в никакъв случай не са виновни за грешките, пропуските или други несъответствия. В този случай е изключително вярно. Моите помощници заслужаваха по-отдадени ученици от моя милост.