Дейвид Игнейшъс - Директорът

– Много интересно, така е, но искам да говорим за Джеймс Морис. Смятам да изнеса реч пред служителите на ЦРУ утре в купола и да им разкажа за него, приятелите му и помагачите му, а на следващия ден ще кажа и на голямото жури.

Хофман се мръщеше и клатеше глава.

– Толкова силно искаш да си направиш харакири. Опитвам се да те възпра, но не е лесно. Искаш да ти обясня защо оставих Морис да го направи? Точно това се опитвам да сторя, но трябва най-накрая да млъкнеш, да си пиеш кафето и да ме слушаш.

– Добре - съгласи се Уебър. - Шоуто си е твое.

Хофман кимна презрително.

– Джордж Вашингтон решава Америка да бъде държавата, предвиждана от Александър Хамилтън, с централна банка, финансиран дълг, дисциплинирана бюрокрация и здрав и непоклатим съюз със страната родител, отечеството, би казал ти, което днес познаваме като Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Вашингтон е можел да се опита да следва алтернативния стил на французите за демократична република, но не го е сторил.

– Добре, чатнах - отвърна Уебър. - Сега може ли да продължим нататък?

– Не, все още не. На път съм да стигна до онази част от историята, която пряко ще отговори на въпроса ти. Аз вярвам в лоялността към родителите. А ти, Греъм?

– Разбира се. Уважавам много моите.

– Така, въпросът за родителската лоялност е представен по един много особен начин за твоя работодател, Централното разузнавателно управление. Не сме възникнали от нищото, това е ясно. Имаме родител. И името на този родител е британската Секретна разузнавателна служба.

Уебър се засмя.

– Не гледам Джеймс Бонд, откакто смениха Шон Конъри. Съжалявам.

– Не си заслужава, но все пак ще ти дам един урок. Благодарение на него много други неща ще ти се изяснят.

– Говори каквото си искаш. Няма да стане. Ще срина теб и приятелите ти, независимо от онова, което ще ми кажеш.

– Мълчи и слушай. Ще ти разкрия голяма тайна. През 1945, когато войната свърши, британците събраха поверителната история на тайна програма, започната още през 1940, която води до създаването на Управлението на стратегическите служби, първообраза на ЦРУ

– Това е абсурдно. Защо британците биха създали тайна програма срещу нас? Били сме най-близкият им съюзник.

Хофман вдигна пръст, след което продължи:

– Първоначалната цел на тази тайна програма е била да въвлече Съединените американски щати във войната, за да спаси Великобритания, но по-голямата и цел е била да създаде инструмент, който да защитава Хамилтъновата версия на Америка и - в партньорство с британското разузнаване - нека бъдем честни, да управлява следвоенния свят.

– Това са пълни глупости.

– Разполагам с екземпляр от тайната история в чекмеджето си. Там е разказана историята на „Британската координация за сигурност“, или БКС. Това е името, което британците дават на тайния си опит да запазят американската твърдост въпреки изолационистките невестулки. Искаш ли да ти прочета един пасаж по темата?

Хофман си сложи очилата за четене и надникна над тях по начин, който накара веждите и челото му да заприличат на главата на голям и плешив бухал.

– Не - отвърна Уебър.

Сирил не обърна внимание на отказа му. Запрелиства книгата до четиридесет и шеста страница и започна да чете:

– Тази глава е озаглавена „Кампанията против нацистката пропаганда в Съединените щати“. Тя показва колко добре ни разбират британците преди и сега. Цитирам:

В планирането на кампанията си е било важно за БКС да запомни (както помнят германците) простата истина, че Съединените щати, суверенна единица от сравнително скоро време, е населявана от хора от много конфликтни раси, интереси и вероизповедания. Тези хора, макар да са наясно с богатството и силата си, все още са несигурни в себе си индивидуално, все още са в сравнително отбранителна позиция и продължават да се стремят - безрезултатно, но пък предизвикателно - към национално единство и една нация в расово отношение... Колкото и да се опитват обаче, си остават тълпа от имигранти и са неспособни в основата си да разкъсат атавистичните граници, които ги оковават към земите на техния произход.

– Пълни безсмислици - каза Уебър.

– Не мисля така - отвърна Хофман. - Според мен анонимните автори на тази тайна история са представили същината на проблема, която е, че ние, американците, не знаем кои сме и се нуждаем от помощ, особено в управлението на световната империя, която ни се падна на нас през 1945 г.