Стивън Ледър - Гладният призрак

Хауълс наблюдаваше и чакаше. В Хонконг би му било трудно да се снабди с пистолет, пък и не можеше да бъде сигурен, че ще успее да се приближи достатъчно до главатаря на триадата, за да го убие с нож. Но тук, на десет метра под водата, спокойно щеше да се увери в смъртта на китаеца. Така поне си казваше. Но дълбоко в душата си, в онова тъмно ъгълче, където дори и сам се страхуваше да надниква за дълго, той знаеше, че всъщност иска да гледа, да наблюдава предсмъртната агония на друго човешко същество. Да види как мъжът се дави, как водата нахлува в дробовете му, как очите му угасват.

Гърдите на Нгъ се напрегнаха, скоро всичко щеше да свърши. Задържа се с леки кръгови движения на ръцете, втренчил поглед в лицето на китаеца. Саймън се наведе и ръката му потърси ножа, прикрепен под крачола на панталона. На сушата може би щеше да успее да извади ножа и да удари гуейлото, преди онзи да успее да реагира. Но все пак при реакциите на обучения убиец това беше милионна вероятност. А под водата изобщо нямаше шанс. Хауълс разполагаше с цялото време на този свят, за да наблюдава как Нгъ вади ножа и се опитва да замахне към него. Той се отдръпна с едно мързеливо движение на краката и пак се изправи.

Като че ли беше по-хубаво, отколкото ако се биеха. Понякога жертвата усещаше, че смъртта й е неизбежна, и просто се предаваше, отпускаше се и приемаше съдбата си. Някои затваряха очи, като се надяваха, че това е един ужасен кошмар и ако пожелаят силно, убиецът ще изчезне. Други викаха Господ на помощ. Или майка си. Малцина се бореха до последния миг, но според него това бяха най-добрите жертви. Животно срещу животно, блеснали в пламъци очи и стиснати зъби. Единоборство. Хауълс разбираше как са се чувствали гладиаторите на арената в древния Рим, знаеше защо онези, които са били готови да умрат славно, често са били спасявани, а страхливците са били наказвани с обърнат надолу палец. В готовността да приемеш смъртта с чест имаше благородство, което трябваше да бъде възнаградено.

Нгъ се опита да пререже веригата с ножа, но напълно безполезно. Цялото му тяло се напрегна за въздух, бузите му се издуваха и прилепваха, за да подадат малко въздух. Дръпна се отново, но котвата го държеше здраво. Извърна се настрани, разбрал, че е безполезно, в момента по-важно беше да задържи малкото останал кислород. Раменете му се присвиха, той прикова поглед право в очите на Хауълс. Невъзможно беше да разбере израза на лицето на обречения мъж заради наустника на цилиндъра, който висеше от устните му, но на убиеца му се стори, че китаецът се усмихва. Нгъ коленичи върху пясъка на дъното като за молитва.

Миг преди ножът в ръката му да се вдигне във водата, Хауълс с трепет осъзна какво ще се случи и се придвижи по-наблизо. Оръжието рязко се спусна. Китаецът се опитваше да пререже китката си, която го държеше прикован към котвата. Водата помътня от кръв. Убиецът мрачно въздъхна.

— Виждате ли нещо? — попита Лин.

Всички мъже поклатиха глави. В дървената лодка седяха четирима, двама гребяха, а Лин и Кени Суен стояха коленичили на носа и гледаха надолу във водата. Още две лодки с гребла се движеха тромаво и шумно във водата, като постепенно се отдалечаваха от дървената част на пристана. Двете моторници рисуваха кръгове из водата в залива, но Големия брат разбираше, че са твърде бързи, за да бъдат полезни. Свърза се с тях по радиото и им заповяда да загасят моторите и да оставят лодките да се движат от отлива.

— Откога са под водата? — попита той.

Суен погледна часовника си:

— Петнадесет минути.

— Някой да знае за колко време стига въздухът в бутилка за леководолази? — попита Големия брат.

Никой не отвърна, пък и всъщност това беше без значение. Не бяха видели леководолаза, така че нямаха представа колко бутилки е носел, дали е нямал резервни, скрити някъде на дъното. Едно беше сигурно — петнадесет минути бяха много време. Повече от достатъчно да се изминат седемстотин метра с бавен ход, а леководолаз с прилични плавници би могъл да се движи много по-бързо. Но ако сега потърсеше помощ, то трябваше да признае, че Главата на дракона е мъртъв, а Лин не беше готов да поеме тази отговорност.

Хауълс наблюдаваше търсенето от безопасно място, вътре в главната кабина на наетата от него яхта. Когато се увери, че Нгъ е мъртъв, той бързо отплува настрани, като се придържаше към контурите на дъното и дишаше повърхностно, за да ограничи до минимум въздушните мехурчета. Без китаеца, който го бавеше, убиецът се промъкна като акула във водата, прилепил ръце до тялото си, от време на време леко завърташе глава, за да се ориентира, и се придвижваше с плавни движения на краката. Забави се само веднъж, за да провери колко въздух му остава. Напълно достатъчно.