Стивън Ледър - Гладният призрак

Изми се, избърса се и облече сивия костюм. Не му се занимаваше да приготвя закуска или да си прави кафе. Не виждаше смисъл. Нищо нямаше смисъл.

Заключи вратата и се заразхожда по коридора, докато чакаше един от трите асансьора да дойде до етажа. По пътя надолу облегна чело върху процепа между вратите и въздъхна дълбоко. Какво, по дяволите, да прави? Изпрати поне дузина молби за работа през изминалите дни. Кандидатстваше къде ли не. В кредитна агенция в Сингапур, в агенция за недвижими имоти в Цим Ша Цуй. Все още никой не му беше отговорил. При по-малко от два процента безработица да не може да си намери работа. Какво ставаше?

— Ох, Цвете — тихо изстена той. — Къде си?

Никога преди не се беше чувствал толкова самотен. Даже Джил не беше тук, та да й се оплаче. Заедно със Софи се бяха върнали в Англия. Може би единственото свястно нещо от целия този мрачен епизод беше, че родителите им пристигнаха и отново приеха сестра му. Измъкнаха Джил и Софи от дома в комплекса на триадата и се настаниха в хотел „Мандарин“, а после ги взеха със себе си в Англия, забравили всичките си дрязги от миналото. Джил беше твърде изтощена, за да се противопоставя и макар Томас Нгъ да й каза, че няма никакви пречки да остане в Хонконг, Патрик смяташе, че тя е постъпила правилно. И за Софи перспективите в Англия щяха да бъдат по-добри. През следващите няколко години Хонконг нямаше да бъде подходящ за деца. Напрежението тук нарастваше с всяка изминала седмица. Полицейските отряди за борба с безредиците тренираха със сълзотворен газ и гумени куршуми по плацовете в Новите територии.

Вратите се отвориха със съскане и той излезе във фоайето. Обърна глава към големия стенен вентилатор, за да може хладният ветрец да изсуши влажното му лице.

Пред бюрото на пазача, заспал с глава върху скръстените си ръце, се намираха редиците с пощенски кутии. По една за всеки апартамент. Дуган отвори своята. Сметката за електричеството и редовното писмо от компанията за кредитната му карта. И една пощенска картичка с изглед на хотел „Ориентал“ в Банкок. Най-добрият хотел в света, който се издигаше на брега на река Чао Прая. Никога не беше отсядал там, но веднъж беше пил в бара. На гърба бяха написани неговото име и адрес. Не можа да познае почерка. Но вляво от адреса имаше нещо, което накара сърцето му да подскочи. Не бяха думи. Само едно набързо изрисувано цвете.

SAS — Special Air Services, специални въздушнодесантни части. — Б.пр.

Герой от шпионски трилъри. — Б.пр.

Презрително название за „бяла жена“ на кантонски. — Б.пр.

Презрително название за „бял мъж“ на кантонски. — Б.пр.

Актриса, популярна от телевизионните сериали. — Б.пр.

Генерален секретар на ККП, отстранен след събитията на площад „Тянанмън“. — Б.пр.

Генерален секретар на ККП от 1981 до 1987. — Б.пр.

Китайска мярка, равна на 1,3 унции сребро. — Б.пр.