Стивън Ледър - Гладният призрак

— Не съм я наранил, Дуган. Но съм готов да го сторя. Трябва да бъдеш напълно честен с мен, защото, ако не се измъкна, тя ще си остане затворена и ще умре от глад, а от мен да го знаеш, това изобщо не е най-приятният начин да се възнесеш на небето. А сега ми кажи има ли проследяващо устройство в тази чанта.

Патрик затвори очи и се почеса по челото. Спеше му се, искаше му се да лежи в голямо удобно легло от пух. С Цвете.

— Казвай? — извика остро Хауълс.

Дуган осъзна, че вероятно беше изрекъл името й на глас. Отвори очи и погледна тила на англичанина. Не можеше да рискува да излъже. Ако Хауълс разгледаше добре чантата, бързо щеше да открие проследяващото устройство.

— Да — каза той.

— Щях да се изненадам, ако нямаше. Еми, прибери диамантите в торбичката и ми я дай. — Вече пътуваха из жилищния квартал с небостъргачите. Блок след блок с апартаменти, балкони с цветя и пране, някои оградени с красиви метални решетки, издадени навън, сякаш да обхванат колкото е възможно повече пространство, макар то да е само въздух.

Тя послушно се подчини, като внимаваше да не изпусне някой от камъните. Таксито спря на един светофар, Еми смъкна ръцете си надолу, за да не могат хората от съседната кола да видят какво прави. Подаде торбичката на Хауълс, той я сложи на коленете си, връчи й двата диаманта от дланта си и каза:

— Задръж ги. Ще поръчам да ти ги направят на обеци. — Тя не го разбра и затова той стисна с пръсти ухото си. — Обеци — повтори бавно. — За теб.

Еми възрази, но не много настойчиво, уви камъните в хартиена кърпичка и ги прибра в джоба на якето си.

Сега движението беше по-задръстено, тъй като минаваха през оживен район. Наоколо се издигаха жилищни сгради и магазини, така че англичанинът трябваше да се концентрира в карането, за да се прехвърля от лента в лента и да търси как да се придвижи по-бързо. Знаеше, че хората на триадата не са много далеч зад него. Край тях се мярна малка градина, зад нея се виждаше летището. Един самолет се спусна с рев надолу толкова близо над главите им, че Хауълс инстинктивно се наведе.

— Знаеш ли къде се намираме, Еми? — попита той.

Тя кимна.

— Приближаваме Яу Ма Тей. Това е булевард „Ватерло“. След това е „Джордан“, а после Цим Ша Цуй и пристанището.

— Има ли наблизо станция на метрото?

— Да, след малко.

— Добре. Слушай, Еми. Ще те оставя там, ти ще слезеш и ще се качиш на първата мотриса. Хората, за които ти разказах, ни преследват, а аз не желая да пострадаш. Ще им се измъкна, а след като продам диамантите, ще дойда в апартамента при теб.

— Искам да остана с теб, Джеф — замоли се тя.

— А аз искам да си в безопасност — отвърна той. — Да не се тревожа и за теб. Вземи златото да ми го пазиш. Това е много важно. Ще ми направиш ли тази услуга?

Еми кимна, но дори и Дуган разбра, че не е уверена как трябва да постъпи.

— Имам нужда от теб — тихо каза Хауълс и това сякаш я убеди. Тя затвори ципа на чантата, притисна я към гърдите си и посочи към кръстовището отпред:

— Там е станцията на метрото.

— Добре. Сега ще спра, искам да тичаш и да не спираш, докато не се качиш във влака.

— Ще го направя — обеща тя. — Бъди внимателен — наведе се напред и го целуна по бузата. Каза нещо бързо на китайски. Хауълс натисна рязко спирачка и колата зад него наду клаксона, изсвириха гуми. Еми отвори вратата и хукна към входа на станцията, без да се обръща назад. Англичанинът посегна над седалката с лявата си ръка, затвори вратата и потегли отново. Дуган се беше отпуснал назад и дишаше тежко. Колата ускори и главата му се отпусна на гърдите.

— Какво каза тя? — попита го Хауълс.

— Каза, че те обича. Ти си копеле. Знаеш, че ще я хванат — отговори завалено Патрик.

Убиецът се ухили.

— Може би. Но сега е най-натовареното време, така че тя има шанс да се измъкне. И освен това ще ги поведе подире си. Докато я преследват, аз ще изоставя таксито и ще изчезна в следващата станция на метрото. Тогава ти можеш да идеш да си прибереш племенницата.

Хауълс реши да не споменава факта, че само на сантиметри зад Дуган в багажника се намира трупът на собственика на таксито с пречупен врат. Не беше го казал и на Еми. Беше излязъл от апартамента й сам и се върна с таксито, като обясни, че е платил няколко хиляди долара, за да го вземе на заем. Първоначално възнамеряваше просто да избута шофьора извън колата, но не можеше да рискува той да иде да се оплаче в полицията и затова го накара да влязат в една пуста странична уличка и да спре до задния вход на някакъв вонящ цех за боядисване на тъкани, хвана го за главата и я изви. Усети как вратът се пречупи в ръцете му и се усмихна.