Стивън Ледър - Гладният призрак

— Тя излезе от таксито — изкрещя в радиостанцията Лин.

— Ами Дуган? — попита Томас.

— Той е още там. Пътуват към теб.

— Ти къде си?

— Яу Ма Тей. Станцията на метрото. На пресечката на „Ватерло“ и „Натан“. Тя е в станцията.

— С чантата ли?

— Да, тя е…

Нгъ не го остави да довърши:

— След нея! Не я изпускай! Ние ще приберем Дуган.

Големия брат отвори вратата и скочи на улицата с радара в ръка. Лам се измъкна след него.

— Хайде — извика Лин на Дзъ. — Остави проклетата кола.

Дзъ изскочи навън и тримата хукнаха към входа на станцията. Блокираните зад пикапа шофьори започнаха нетърпеливо да натискат клаксоните.

Трима членове на триадата стояха пред вратата на апартамента на Еми. Суен държеше пистолета си готов за стрелба, а останалите двама стискаха здраво ножовете си. Младият китаец почука на вратата и внимателно се ослуша. Нищо. Почука отново. Пак нищо.

— Разбий вратата — заповяда той на А Уон, по-едрия от двамата бойци. А Уон отстъпи и ритна вратата точно под ключалката. Тя поддаде малко, чу се изпращяване на дърво, той удари отново и вратата се заклати. На третия път направо падна назад. Тримата мъже нахлуха в малкия апартамент. Само няколко секунди им бяха необходими, за да разберат, че вътре нямаше никой, но започнаха да търсят някаква следа, която да им подскаже къде са изчезнали момичето и гуейлото.

А Уон намери изцапана с кръв калъфка от възглавница на дъното на пластмасов чувал в кухнята и я донесе гордо в хола. Суен огледа шкафчетата в банята. Вътре имаше полупразно шишенце от боя за коса, мивката беше изцапана с черно, макар че някой като че ли се беше опитвал да я избърше с парцал. На пода лежеше захвърлена ножица, а около канала на мивката се виждаха косми.

— Гледайте! — извика А Уон. — Вижте какво намерих.

Суен се върна в хола и боецът размаха изцапания с кръв плат под носа му.

— На правилна следа сме — каза той.

— Само че ненавреме — отвърна Суен.

— Да се връщаме в колата — предложи А Уон и тръгна към вратата.

— Млъквай, тъпо копеле — скара му се Суен. — Първо ще се обадим по телефона на шефа.

Томас се свърза с колите, които се движеха след Лин, съобщи им, че момичето е взело диамантите и е слязло в станцията на метрото. Заповяда да побързат и да я последват. В този момент телефонът в колата звънна. Нгъ Вайсън се наведе и вдигна слушалката. Обаждаше се Кени Суен.

— Открихме къде се е крил гуейлото — съобщи Суен с нескрито задоволство. — Бил е при едно момиче от баровете във Ванчай. Тя го е приютила в апартамента си, докато го е лекувал доктор Ву. Но сега са изчезнали.

— Как изглежда момичето? — попита старецът.

— Среден ръст, издадени скули. Прилича на шанхайка. Доктор Ву каза, че е на около двадесет и четири години.

— Ние я видяхме — каза Нгъ Вайсън. — Сега я преследваме.

Суен сякаш се разочарова.

— Тя прибра откупа за гуейлото — обясни Главата на дракона. — Но него още не сме го открили. Надяваме се тя да ни отведе на мястото на срещата.

— Изглежда ли на двадесет и четири години? — попита Суен.

— Или може би е по-стара?

— Не, младо момиче е. Облечена е по-скоро като ученичка. Защо?

— По мивката в банята има боя за коса и косми. Помислих, че си е боядисвала косата. Но ако не е тя…

— Тогава трябва да е гуейлото — довърши думите му старецът. — Справил си се добре. Много добре.

Затвори телефона и размаха пръст, за да привлече вниманието на сина си. Томас отдалечи радиостанцията от ухото си, за да го чуе.

— Гуейлото си е боядисал косата — каза тихо Нгъ Вайсън. — Черна.

— Шофьорът! А той е зад нас!

— Колко далеч? — попита баща му.

— Не повече от километър. — Томас заповяда на Хю да спре, независимо че това ще задръсти пътя на шофьорите отзад. — Пусни аварийните светлини. Нека да мислят, че имаме повреда. Той ще бъде тук до две минути. — Помоли баща си да отвори жабката, старецът извади пистолета отвътре и му го подаде. Томас провери пълнителя и го постави на място. Освободи предпазителя. Видя, че баща му гледа тревожно пистолета. — Спокойно — успокои го той. — Доколкото знаем, той не е въоръжен. Но не бива да поемаме никакви рискове. Този човек е убиец.

— Внимавай — помоли го Нгъ Вайсън. — Вече загубих един син.

Томас започна да се обажда на бойците на триадата. Заповяда на Лин и останалите, пристигнали вече в станцията на метрото, да продължат след момичето. Другите групи трябваше да настигнат таксито колкото може по-скоро. Но си даваше сметка, че гуейлото ще настигне мерцедеса поне минута преди подкрепленията да се появят.