Стивън Ледър - Гладният призрак

Той ги бутна настрани и се огледа. Наоколо нямаше жива душа. Отвори уста, но не знаеше какво да каже. Останалите бяха не по-малко объркани от него. Беше очаквал да види гуейлото под водата, вероятно с леководолазна екипировка, но Нгъ не можеше да изчезне безследно. Нямаше кръв, не се чу изстрел, никакъв признак за насилие. Нищо.

Суен вдигна куфарчето и го отвори. Показа парите на Лин.

— Какво става, Голям братко? — попита той. В този момент пристигнаха Франк Дзъ и Рики Лам, последвани от още бойци поединично и по двойки, докато накрая се събраха около дузина мъже, всички въоръжени. Но нямаше по какво да стрелят. Те погледнаха Лин за указания, но той с ужасяваща увереност разбра, че няма никаква представа какво да им каже.

Първоначално китаецът се дърпаше и Хауълс не успяваше да напредне много в мътната вода. Държеше се надълбоко, размахваше здраво плавниците и скоро го заболяха мускулите на бедрата. Нгъ махаше напосоки със свободната си ръка и изваждаше от равновесие и двамата. По едно време започна да върти панически глава, но след това се успокои и вдигна пръсти да стисне носа си, за да не му влиза вода. Хауълс пусна малкия цилиндър и остави китаецът да го държи, като едновременно с това стиска ноздрите си. Така вече бяха заети и двете му ръце. Извъртя се така, че Нгъ да остане под него, по този начин се движеше по-лесно напред, а другият непрекъснато се удряше в дъното. Усети лека болка в ушите, стисна ноздри и се напрегна, да освободи налягането. Ако китаецът имаше поне малко мозък в главата си, щеше да го последва, защото иначе рискуваше да му се спукат тъпанчетата. Краката на Нгъ се влачеха по пясъка на дъното и това правеше водата още по-мътна. Първо се изу едната му обувка, а после и другата. Намираха се на около шест метра под повърхността, така че Хауълс вече можеше да си позволи да плува направо. Постепенно стана доста по-дълбоко. Видимостта се подобри, защото вече не вдигаха пясък. На известно разстояние напред се виждаше килът на необитаемата яхта, която той си беше избрал. Пусна няколко мехурчета във водата и повлече пленника си нататък.

— Дай ми радиото си — заповяда Лин на Суен. Две моторници се откъснаха от бреговете на провлака на около километър и половина от брега и завиха сред дъга от пръски. Той извика, но не успя да разбере какво му отговарят и ядосано извика: — Млъкнете за малко и ме чуйте. Насочете се към пристана. Веднага тръгнете към пристана. Гуйелото е с леководолазно оборудване и е под водата. Повтарям, той е под водата и държи Лун Тао.

Дзъ и Лам бяха коленичили на най-долното стъпало и заслонили очите си, се опитваха да видят във водата, но блясъкът на повърхността скриваше всичко. Лин подаде бинокъла на Суен и му каза да застане на края на пристана и да наблюдава за въздушни мехури, които биха издали къде се намираше гуйелото в момента.

— Останалите да дойдат с мен — заповяда той и ги поведе към малкия дървен пристан, където бяха привързани като стадо овце няколко моторници.

Наближиха избраната предварително и закотвена здраво чужда яхта. Хауълс започна да се спуска надолу и отново освободи налягането в ушите си. Котвата лежеше на дъното, закачена с дебела верига към белия корпус отгоре. Насочи се към нея. Двамата мъже се влачеха по дъното като ранени раци. Очите на Нгъ свикнаха със солената вода и той внимателно се оглеждаше, притиснал ноздри с дясната си ръка, стиснал малкия цилиндър. Сакото му плуваше гротескно из водата, а вратовръзката се беше отпуснала и се носеше над рамото му. Гуейлото го натисна силно надолу към тежката котва. Движението го обърна и краката се издигнаха над главата му. Той започна да рита, за да се изравни, но Хауълс отново го натисна и закопча белезниците към металния пръстен на котвата. Пусна го и се отдръпна, размаха леко ръце и крака, за да се задържи изправен на няколко стъпки над пясъка на дъното. Китаецът го видя, понечи да изплува нагоре към повърхността и изведнъж разбра, че е закопчан за котвата. Обърна се надолу и опита да се освободи. В движенията му личеше паника. Започна да диша по-бързо и главата му се обви с въздушни мехури. Според Хауълс в бутилката едва ли имаше още много въздух. В очите на китаеца пламтяха омраза и страх. Той постави крака от двете страни на котвата, хвана я с две ръце и дръпна силно. Успя да я вдигне до кръста си и да я отблъсне към повърхността и спасителния въздух. Но котвата беше твърде тежка и падна настрани, като разпръсна пясъка около краката на Нгъ. В този момент наустникът излетя от устата му.