Стивън Ледър - Гладният призрак

Лин се върна в стаята и оголи зъби, когато чу думите на Нгъ.

— Разбира се, че ще проговори. Ще го накараме да запее по-сладко от птичките ви, учителю Чен.

— Лодките ще са проблем — продължи съпругът й. — Моята яхта е закотвена в залива Клиъруотър. Няма да имаме време да отидем дотам и да я докараме до Хебе Хевън. — Постави пръст на картата на няколко сантиметра над пристана. — Сай Кун. Можем да наемем, да вземем на заем или да откраднем корабчета оттам. Изпрати шестима души, да изберат най-бързите яхти, които намерят. И ги предупреди да мълчат за всичко. Не знаем откъде ще дойде той. — Лин отново излезе. — Какво мислиш, Чен бак-бак?

— Ако дойде по море, ще го хванем — отвърна старецът. — Но той също разбира на каква опасност се излага. И не бива да мислим, че само защото е определил среща на пристана, гуейлото има намерение да дойде по вода. Трябва да пазиш и пътя.

— Там има само един път — каза Саймън. — Шосето „Хирам“, което води към крайбрежния път на Клиъруотър. Отсечката за пристана се отклонява от „Хирам“ и ако сложим по една кола от двете му страни, ще го затворим напълно. Зад пътя има хълм и можем да поставим човек там да наблюдава целия район от главното шосе до пристана.

— Аз ще бъда там — каза Лин, който незабелязано се беше върнал в кабинета.

— Тогава по-добре тръгни веднага — нареди Нгъ. — И се погрижи колите да не изглеждат съмнително. Разпръсни няколко от хората ни, облечени като работници, край лодките под кея, но трябва да са там до двадесет минути.

Лин кимна рязко и излезе.

Чен и Нгъ застанаха пред картата. Джил искаше да отиде при тях, но от напрегнатото мълчание разбираше, че двамата мъже са замислени дълбоко и мястото й не е там. Остана на дивана, подвила крака, стомахът й беше свит на възел от нерви. Знаеше, че няма смисъл да пита Саймън дали може да отиде с него.

Старецът се поклащаше с ръце на гърба.

— Ако дойде по море, ще попадне в капан — каза тихо той. — По пътя също ще го заловим лесно. Със сигурност не може да дойде по въздух, освен ако не лети като птица.

— Евентуално ще използва хеликоптер, но охраната на летището Кай Так веднага ще се нахвърли отгоре му — добави Нгъ. — Трябва да внимаваме, може да е приготвил някаква комбинация. Да пристигне по вода и да си тръгне по суша или обратното.

— Дори и да е така, щом стъпи на пристана, ще бъде в клопка от всички страни — каза не особено уверено Чен.

— Виждаш ми се разтревожен, бак-бак.

— Щом като ние с теб така лесно разбираме, че мястото е като капан, защо гуейлото си уреди среща с теб там?

Саймън кимна.

— Вероятно смята, че може лесно да се изплъзне. Но как?

— Според мен, когато се срещне с теб, гуейлото няма да води дъщеря ти. Сигурно си мисли, че докато е в ръцете му, той е в безопасност. Ще поиска да вземе парите и да я освободи по-късно. Софи е неговият билет за спокойно измъкване.

— Но както каза Големия брат, щом хванем птичката, той лесно ще я накара да запее.

— Но ако птичката не е сама, а с приятели и не се завърне в гнездото си… — Старецът не довърши изречението и думите му увиснаха във въздуха.

— Нямаме избор — каза Нгъ. — Ако му позволим да се измъкне, той няма да има повод да я освободи. Особено след като тя може да го разпознае.

— Разпознаването не е чак такъв проблем — възрази Чен. — Не забравяй, че и директорката на училището го е виждала. Едва ли ще убие дъщеря ти само защото е видяла лицето му.

— Не можем да поемем такъв риск — заяви Саймън. — Трябва да се надяваме, че той ще доведе Софи със себе си, а ако не, тогава ще го принудим да ни каже къде е. Няма да ни отнеме много време.

— О, господи — въздъхна Джил. — Моля те, внимавай! Искам си я обратно. Искам си Софи.

Нгъ се обърна и пристъпи към нея. Прегърна я силно, тя притисна глава към рамото и зарови лице в гърдите му.

— Ще си я върнем — каза той. — Обещавам. — Над рамото й видя как Лин излиза с мерцедеса през портала. За него остана даймлерът. Погледна часовника си. Беше 6:25. — Време е да тръгвам. — Освободи се от прегръдката й и я задържа настрани от себе си. — Ти най-добре приготви стаята й, като се върне, тя ще бъде изморена и гладна. — Целуна мокрото от сълзи лице и вдигна куфарчето от бюрото. Излезе от къщи и тръгна към даймлера, без да се обръща назад, но знаеше, че Джил го изпраща с поглед от прозореца на кабинета.

Хауълс наблюдаваше пристигането им от скривалището си под пристана. Водата около поддържащите колони стигаше до раменете му и затова той се беше притиснал до една от тях с приведен гръб, така че само главата му да е над водата. След като се обади по телефона точно в 6 часа, той беше закарал лодката обратно до яхтата и се подготви за подводно плуване. През първата четвърт от разстоянието използва шнорхела, за да пести въздуха в бутилката, и се потопи по-надълбоко чак когато се приближи толкова, че можеха да го забележат от брега. Щом достигна безопасността на пристана, отново използва шнорхела, като се поклащаше бавно напред-назад с ритъма на вълните. Виждаше голяма част от брега и ясно различаваше в далечината пътя към пристана, а като се обърнеше, можеше да наблюдава голяма част от залива заедно с яхтата си, която се поклащаше плавно над вълните.