Стивън Ледър - Гладният призрак

Първите двама пристигнаха в 6:30. Млад мъж в джинси и тениска с рибарска кошница и възрастен мъж с няколко кутийки бои и очукан триножник. Дойдоха един по един от различни страни на пътя, но той не се съмняваше, че са заедно.

Рибарят пристигна пръв. Хауълс го изгуби от поглед, когато младежът премина металните бариери в края на пътя, но след минута го чу да ходи по края на пристана. По-възрастният остана при бариерите, извади пакет цигари, запали една и издуха дима нагоре към небето. Започна да разопакова четките и платната, отвори една от кутийките и започна да маца непрофесионално с червена боя по платното.

Пет минути по-късно по пътя приближи бял микробус и зави към едно от местата с привързани към пристана лодки. От него слязоха трима мъже в работни комбинезони. Един от тях почука на вратата на канцеларията и като не получи отговор, тримата тръгнаха между лодките, докато се изгубиха от погледа му. Даже и в този ранен час шосето изглеждаше натоварено, но не чак толкова, че да не забележи двата големи мерцедеса, които профучаха надолу, а след няколко минути единият се върна в обратна посока. Очакваше от тях да блокират пътя и знаеше, че и изходът към открито море също ще бъде затворен.

Погледна часовника си. Оставаха десет минути. Потрепери, но от студ, а не от страх. Водата се оказа по-студена, отколкото очакваше, но ранното утринно слънце щеше да я затопли. Презрамките на бутилката с кислород вече прерязваха рамената му, но в никакъв случай не биваше да я свали. Изключи болката от съзнанието си. Цилиндърът с въздух за спешни случаи висеше на една от презрамките и се удряше в бедрото му. Край него преплува пластмасова торбичка, следвана от странните листа на някакъв китайски зеленчук. Едно парче се лепна за маската му и той потопи глава, за да го отнесе водата. Когато отново се показа на повърхността, видя Нгъ. Стоеше в горната част на стълбите с куфарче в ръка, засенчил очи, загледан към морето.

Лин остави трима бойци да наблюдават от колата с включен двигател, за да могат да тръгнат веднага, ако станеше нужда. Той се изкачи по хълма, промъкваше се с лекота през храстите и редките дървета. Спря на половината на склона, без дори да се е задъхал, и пресече встрани, за да може да наблюдава добре пристана. Носеше мощен бинокъл и уоки-токи, с което да се свърже с хората си, пръснати вече покрай залива, и с двете корабчета в края на протока. Разговаря с всеки поотделно: с тези в колите, групата при лодките, мъжът и жената, които разхождаха кучетата си покрай жилищния квартал в южния край на залива, откъдето се виждаше пристанът, екипажите на яхтите. Абсолютно всички бяха въоръжени. Лин усещаше тежестта на пистолета под лявата си мишница.

Приближи бинокъла към очите си и огледа брега. Нищо. Отново заговори в уоки-токито си, попита мъжете на корабчетата дали се приближава нещо. Нищо. Чу даймлера на Нгъ по пътя още преди да го види, след няколко секунди колата се появи и даде десен мигач. Главата на дракона се спусна към пристана и спря с писък на спирачки на едно от местата на паркинга. Художникът вдигна глава за миг и отново се наведе над работата си.

— Спокойно, по-спокойно — изрече със стиснати зъби Лин. Някакво насекомо бръмна край ухото му, но той не обърна внимание. Нгъ отвори вратата на колата и слезе. Черните му обувки блеснаха на първите лъчи на слънцето. Чу вратата да се затваря, Саймън мина край художника с куфарчето в ръка и се насочи към каменните стъпала. Големия брат знаеше, че Нгъ носи пистолет в кобур отзад на кръста, прикрит под италианското сако, и към бедрото на десния му крак е закрепен крив и остър ловджийски нож. Във вътрешния си джоб ръководителят на триадата имаше малка радиостанция, но тя не беше включена. Статичният шум или невнимателен разговор можеха да опропастят цялата работа. Художникът и рибарят също трябваше да изключат апаратурата си. Бяха твърде близо до мястото на действието.

Лин погледна за стотен път часовника си. Оставаха още пет минути. Гуейлото едва ли щеше да дойде с лодка. Откак наблюдаваше в залива, не беше влязла нито една и нямаше никакво движение. Свърза се с хората при пътя, предупреди ги да внимават, явно врагът щеше да се появи по суша.

Задържа здраво бинокъла и погледна към Нгъ. Той още стоеше в края на стълбите и гледаше към морето.

Хауълс захапа гумения наустник и се потопи под водата. Усети соления вкус на солта върху езика си. Размаха плавниците, потопи се надолу и се насочи към основата на каменните стъпала. Докато изминаваше около петдесетината метра край пристана, той откачи белезниците от колана. Водата стана по-плитка и на няколко пъти коленете му се удариха в пясъка на дъното и кожата им се обели. Видя стъпалата пред себе си и спря. Водата беше дълбока около метър и половина, затова не се изправи, а остана със свити колене и показа само главата си над водата. Нгъ беше точно над него и още не го беше видял. Хауълс извади наустника от устата си и пое дълбоко дъх.