Йън посочи фитнес центъра и безбройните игрища, басейни и тенис кортове.
- В съседство се намира секторът за забавления и възстановяване. Откъм подветрената страна на острова сме направили плаж, който може да съперничи на всеки един в Тайланд, Ха- ваите или Карибите. Палми, хамаци, хубав клуб, но пък няма досадни местни хора, които се опитват да ви продадат гердан- чета от мидички.
Йън се върна към общия план на острова.
- За да сме сигурни, че на никой няма да му се налага да смесва работата, семейството и времето за почивка, виждате, че през средата на острова минава доста висок хълм. Иска ми се да му викам планина, но дори моето его не е толкова голямо - усмихна се Йън, за да покаже на всички, че той е просто един от тях и слуховете, че се взима изключително сериозно, са преувеличени. - В идеалния вариант всички ще отиват на работа пеша, но за по-мързеливите от нас има високоскоростно влакче, с което ще изминете тези хиляда метра за около тридесет секунди.
Йън посочи друг участък от фотографията.
- А ето тук в югозападния край е разположен индустриалният сектор - производствени съоръжения, складове, транспорт, докове и така нататък. Пистата от хиляда и двеста метра може да приеме почти всеки самолет, с изключение на напълно натоварен джъмбо джет.
От другия край на стаята Питър Бригс наблюдаваше всичко това със смесица от страхопочитание, възхищение и пренебрежение. Беше пропуснал виното и си беше налял бърбън „Уайлд Търки“, чист. Отпиваше от чашата и гледаше как Йън обработва хората. Чакаше обаждането на Джолана и беше твърде нетърпелив и притеснен, за да обърне повече внимание. Погледна часовника си сигурно за десети път през последните десет минути. Все още нищо.
Йън беше престанал да хвали сладкодумие достойнствата на Орка и сега беше на тема „без граници“.
- Светът вече няма граници... старите отживелици... идентичността ни, някога определяна от племето...
Бригс на практика можеше да повтори без запъване всяка от думите на страстната реч на Йън.
- Нямали сме избор кои и какви да бъдем... после идват убежищата, замъците и крепостите... след това късче земя, оградено от едната страна от река, планинска верига или океан и охранявано от войници, живеещи в неговите географски граници. Преминали сме от села и градове към общности и държави. Но какво е държавата днес?
Телефонът на Бригс извибрира. Слава Богу. Крайно време беше Джолана да се обади. Той го извади от джоба си, но видя, че не е Джолана, а дежурният.
- Да.
- Съжалявам, че ви притеснявам, но имаме код черно.
„Код черно“ означаваше смърт на служител.
- Изчакай малко.
Бригс напусна салона, слезе по стълбите на приземния етаж и изскочи навън. Последният починал служител беше един старши вицепрезидент, получил сърдечен пристъп в Мумбай, предизвикан от ядене на най-лютите чушки в света. Транспортирането на тялото у дома в разумно време се беше оказало трудничка задача.
- Кое е бедното копеле?
- Бил Макнеър.
- Джолана? Сигурен ли си?
- Да, сър. Всички сме доста разтърсени.
Бригс отиде до балюстрадата над Моравата, за да е сигурен, че е сам и никой не го чува.
- Какво е станало?
- Не беше на работа, така че е доста неясно, но, изглежда, са го застреляли, след като е бил на концерт в Сидър Вали.
Бригс прекара ръка по главата си, като се опитваше да осмисли новината.
- Продължавай.
- Според координатите от радиочестотната идентификация е бил в заведение, наречено „Орехово кафявото кафене“. Стоял е на място деветдесет и три минути, а преди тридесет минути се е преместил наблизо. Пет минути по-късно данните прекъсват. Няма сърдечен ритъм, нито кръвно налягане. Стана толкова внезапно, че помислихме, че е някаква повреда в системата. Обадихме му се веднага. Никой не вдигна.
- Идвам веднага.
Бригс изтича през Моравата, влетя в „Брейсноус“ и хукна нагоре, като прескачаше през две стъпала. Дежурният екип беше от четирима души.
- Изпратихте ли хора?
- Да, сър. Открили са го в полето зад заведението.
- Само Макнеър ли е бил? Никой друг ли е нямало?
- Не, сър.
- Екипът още на мястото ли е?
- Да, сър.
- Дай ми ги на видеовръзка, а на втори монитор ми покажи биоданните на Макнеър.
На екрана се появи угрижената физиономия на мъж с европеидни черти. Бригс нареди за пълен доклад.
Читать дальше