Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Тя стигна до стаята на Джеси и отвори вратата. Нещо голямо и зелено профуча край нея. Тя се приведе и едва не изпищя.

Туп!

Големият зелен бръмбар се блъсна в стената и продължи да хвърчи. Тя се дръпна в коридора и се загледа в лудешкия танц на цикадата. Глупавата Джес беше оставила прозореца си отворен и буболечката беше влетяла вътре. Грейс я наблюдаваше как се движи на зигзаг из стаята. Не беше само една цикада, бяха две една върху друга, сякаш залепени заедно.

Гнус, помисли си Грейс, те го правеха.

Тя пресече бързо стаята, отвори още един прозорец и затича наоколо, като ръкомахаше, докато накрая чифтосващите се цикади не излязоха навън. Затвори прозорците и изтича долу. Беше твърде уплашена, за да стои на втория етаж.

Наля си чаша мляко в кухнята и извади две бисквитки „Орео“ от опаковката. Седна в къта на майка й и пусна компютъра. Както винаги, първо провери пощите си. Имаше четири нови съобщения, но третото отгоре надолу привлече вниманието й. „Най-сладкият ленивец в света! Вижте го!”

Грейс отвори писмото. „Гледайте това и ще умрете от смях! Тоооолкова е сладък!“ Отдолу имаше хиперлинк.

Тя го посочи с курсора, но не го натисна веднага. Джес постоянно предупреждаваше нея и майка й. че от пощата могат да се пипнат опасни неща. Беше им казала никога да не отварят приложение, ако не знаят от кого е. Нещо в него можело да ти скапе целия компютър.

Но какво лошо можеше да има в клип за ленивци? Бяха изгледали хиляди клипове с ленивци в Ютюб.

Грейс чукна два пъти върху линка и той я препрати към видеото. Гледаше и се кикотеше как едно бебе ленивец се напъваше да се изкатери по пречките на детска кошарка и да излезе, сграбчваше гладките дървени пръчки, покатерваше се малко и се плъзгаше обратно до матрака, като падаше назад. Фокусът се приближи, камерата показа отблизо как ленивецът се прозява и Грейс избухна в смях. Една тийнейджърка се пресегна в ко- шарката, взе ленивеца и го гушна до гърдите си. Животинчето положи глава на рамото й, очите му се вторачиха в обектива, а влажното му носле душеше доволно.

Грейс се замисли за хамстера си Пухчо. Той също се опитваше да се катери, но не се прозяваше. Въпреки това още й беше мъчно за него. Джеси казваше, че Пухчо е само един космат гризач и не е личност, но Грейс все пак си го обичаше.

Тя изгледа клипа още веднъж, а после си го пусна пак. Реши, че иска ленивец. Трипръст ленивец от Южна Америка.

Препрати видеото на Джеси и излезе от интернет. Качи се по стълбите усмихната и се мушна в леглото. Дори и Джеси би харесала ленивеца.

Стига само да се прибере...

- Познаваш ли го? - попита Джеси.

- Грубиянина ли? Че защо трябва да го познавам? - почеса се Лайнъс по брадата.

- Имам предвид знаеш ли поне кой е? Как се казва?

- Той е Грубиянина. Това е всичко. Никой не знае как се казва. Предполагам, че родителите му знаят, както и най-близките му приятели, но ние... нямам представа. Така успява да върши това, с което се занимава. Нали знаеш, да атакува услугите на „Амазон“, да блокира главния компютър на флота за два часа, да изтрие половината твърди дискове на най-голямата нефтодобивна компания в Саудитска Арабия, такива неща.

- Как тогава знаеш, че е на „ДефКон“?

- Той печели „Плени знамето“ седем години поред. Трябва да защитава титлата си. Разбира се, че е там.

Джеси отвори сайта на „ДефКон“. Показа се знаме с череп и кръстосани кости, а отдолу бяха посочени мястото и датите.

- По дяволите - измърмори тя и погледна Лайнъс. - Конференцията приключва утре. Кога играят?

- Какво да играят? - попита Гарет.

- В последния ден - отвърна Лайнъс. - „Плени знамето“ започва в осем сутринта. Искат да са сигурни, че всички още са махмурлии.

- Колко време продължава?

- Колкото е нужно. Осем часа. Или десет. Зависи кой отбор е най-силният.

- Но ти каза, че Грубиянина е решил онази задача с проникването в компютъра за пет минути - заяде се Джеси.

- Да, тя беше най-трудната, но има още много.

- Ти защо не отиде тази година?

- Аз преподавам. Не мога просто да се откопча и да хвана самолета за Вегас.

Джеси отвори страницата на международно летище „Бергстрьом“ и провери полетите.

- Последният за Вегас е в единадесет часа. А вече е десет и половина.

- Чакай, чакай, чакай - размаха притеснено ръце Лайнъс. Майка ти просто няма да те остави да отидеш там сама.