Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Днес имаш късмет - отвърна Лайнъс. - Има едно свободно място в отбора. Един от другите се е напил като свиня и му е твърде лошо, за да играе утре.

- И ще ми позволят да се включа на негово място? - не повярва Джеси. Беше преживяла твърде много разочарования, за да се довери веднага.

- Но трябва да си платиш таксата за участие.

- Договорихме се.

- Ами, хубаво. По-добре да тръгвате.

Джеси се надигна на пръсти и за миг си позволи да се зарадва, няколко секунди на триумф.

- Не знам какво да кажа.

- Едно „благодаря“ стига.

- Благодаря.

Джеси се спусна към Лайнъс и го целуна по бузата. Брадата му беше по-мека, отколкото очакваше.

- Не стой просто така. Размърдай си задника - обърна се тя към Гарет.

Гарет се затича към колата. Тя се поколеба за момент и го последва.

- Няма да спечелиш - викна след тях Лайнъс.

Малуерът проникна в настолния компютър на семейство Грант като вирус в кръвоносната система на заразен човек. Освободен от оковите на видеоклипа, той се разпространи из силициевите артерии на машината със скоростта на светлината. Основната му цел беше операционната система, откъдето се клонира във всички апликации, проучи всички слабости, уязвими места и недостатъци в кода, които биха позволили достъп.

Като всеки паразитен вирус малуерът атакуваше множество точки едновременно. Откри постоянната памет на компютъра и започна да копира всяко едно натискане на клавиш, правено някога. Прехвърли данните към компютъра на Йън Принс на пакети от по сто хиляди знака, а там те бяха препратени към алгоритъм, създаден да различава потребителски имена и пароли. Нищо не можеше да се мери с „Титан“, но компютърът използваше микрочипове от следващо поколение и можеше да извършва трилиони операции в секунда. Само за миг алгоритъмът се разтършува и откри десетте най-често използвани двойки от потребителско име и парола.

Едновременно с това програмата извади и сайтовете, изискващи име и парола, и започна да въвежда двойките. Беше съвсем прост процес на проба и грешка. Малуерът беше неуморим и не спря, докато не се логна успешно в над шестдесет сайта и не осигури достъп до най-поверителната информация на семейство Грант.

Друг щам на вируса превзе камерата и микрофона на компютъра, като така го превърна в подслушвателно устройство и тайна камера за наблюдение.

Още един щам даде на Йън дистанционен контрол върху клавиатурата.

За по-малко от десет секунди компютърът и всичко в него вече принадлежеше на Йън Принс.

Вечерята приключи, Йън произнесе речта си. Събралите се директори се преместиха от залата в салона, който беше по- малък и по-уютен, за да се насладят на питиетата. Вместо сервитьор с фрак, който да налива миниатюрни глътчици бренди или коняк, имаше бюфет с кафе, чай и „Фернет Бранка“. Цареше атмосфера на внимателно сдържано въодушевление, всички говореха за предстоящите, може би опасни събития, които щяха да променят света.

Наблизо стояха шестима инженери в тъмносини работни комбинезони. На гърдите им в жълто беше избродирано „Орка“. На стената зад тях се виждаше фотография с размери метър и двадесет на метър и осемдесет, показваща въздушна снимка на елипсовиден остров. Беше дълъг хиляда и шестстотин метра, широк наполовина и поразително симетричен. Орка, името на острова, беше отпечатано с главни букви под снимката.

- Разположили сме офис комплекса в югозападния край на острова - обясняваше Йън, като сочеше други по-детайлни снимки на ниски, добре изглеждащи сгради сред полета трева и буйна растителност. - Разполагаме с над четиристотин шестдесет и четири хиляди квадратни метра свободна офис площ, което е повече от достатъчно да консолидираме глобалните ме- ниджърски функции в бизнес секторите на едно място. Знам, че ще оцените дизайна. Рем Колхас, Норман Фостър и Франк Гери са само някои от архитектите, които ангажирахме.... О, да не забравя и Сантяго Калатрава. Освен това сме енергийно независими заради слънчевите панели и собствената ни атомна електроцентрала на острова.

Йън отиде до друга група снимки.

- Тук, в северната част на острова, е районът с жилищата. Предлагаме апартаменти и къщи. Ако има хора, които искат да похарчат спестяванията си, за да си построят имения, съперничащи си с това на г-н Гейтс или на г-н Елисън, искам да им кажа, че съм им спести три години главоболия, безкрайни спорове с основния изпълнител и сто милиона долара. Може да ми благодарите по-късно. Жилищата преспокойно ще дадат удобства за шест хиляди мъже, жени и деца. А най-хубавото е, че са безплатни.