Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Джес? Будна ли си?

Тя прекрачи някаква камара дрехи, а очите й постепенно привикваха с тъмнината.

- Джес?

Отдолу се чу леко звънтене и почукване по стъклената врата. Танк Потър беше дошъл.

Мери излезе от стаята, като пътьом вдигна и мръсните дрехи. Потър стоеше до плъзгащата се врата, приведен като тийнейджър, който се промъкваше в къщата на гаджето си. Мери врътна ключалката и дръпна вратата.

- Влизай.

- Сега ли ще переш?

Мери пусна дрехите на пода.

- Не ми обръщай внимание.

Танк посочи пистолета.

- Това може също да го махнеш.

- Извинявай - каза Мери и пъхна пистолета в кобура на кръста.

- Наред ли е всичко?

- И двете са горе, спят.

- Трябва да тръгваме. Всеки момент ще открият Макнеър, ако вече не са го открили.

- Мамо.

Мери се обърна и видя Грейс долу на стълбите, притиснала розово пони до гърдите си.

- Здрасти, мишле. Да не те събудихме?

Грейс погледна към Танк и отново към майка си. Изведнъж започна да плаче. Мери бързо отиде при нея и я прегърна.

- Още ли си разстроена? - прошепна тя.

Грейс поклати силно глава.

- Какво има тогава?

- Съжалявам - отвърна тя приглушено.

- За какво? - попита Мери, като се дръпна на една ръка разстояние и изтри сълзите на дъщеря си с палец.

Грейс преглътна тежко.

- Трябваше да ти кажа, но тя рече, че ще се върне. Обеща ми.

- Миличка, за кого говориш?

- За Джеси - опита се да продължи Грейс, но нов пристъп на плач я задави.

- Какво за Джеси, скъпа?

- Няма я. Отиде да търси хакерите.

- Никой не вдига.

Мери стоеше до леглото на Джеси с телефон в ръката, а стомахът й се беше свил от страх и от хилядите майчини тревоги.

- Напиши й есемес - каза Танк.

Мери бързо набра: „Джес. Обади ми се веднага. Няма да ти се карам. Трябва да знам, че си добре. Обичам те. Мама.“ Помисли малко, добави „Моля те“, но после го изтри и прати съобщението.

- Не се притеснявай - опита се да я успокои Танк. - Просто е излязла с момче. Как му беше името... Гари.

- Гарет - поправи го Мери и се обърна към Грейс. - Знаеш ли му фамилията?

Грейс поклати глава.

Мери чак се възхити на хитро наредените възглавници и на тъмната шапка на бейзболния отбор „Ред Сокс“ върху тях, за да изглежда, че Джеси си е в леглото.

- Джес не харесва момчета - обясни тя колкото на Потър, толкова и на себе си. - Имам предвид, харесва ги, но те не я харесват, така че тя... нали ме разбираш. Тя харесва компютри, хакерството и да гледа стари епизоди на „Досиетата X“.

На Мери й се искаше телефонът в ръката й да избръмчи и да покаже отговора на дъщеря й.

- Ами ако те... - започна тя и погледна Танк.

- Не прави прибързани заключения. Нямаш основания да си мислиш, че...

- Нямам основания ли? - просъска Мери шепнешком. - Джо е мъртъв. Твоят приятел е бил убит преди шест часа. А и мен почти не ме...

Тя си прехапа езика и се овладя, тъй като Грейс стоеше на прага на вратата зад тях.

- Хакерите ли са, мамо?

Дъщеря й споменаваше хакери за втори път.

- Извинявай, миличко, но какво искаш да кажеш с това „хакерите“?

- Хората, които са изтрили съобщението на татко, хората, които Джеси търси. Те ли са я хванали?

Хакерите. Най-модерните въображаеми кошмарни врагове на американците след „червенокожите“, „нацистите“ и „отвлякоха ме извънземни“.

- Не са хакерите. Господин Потър е прав. Джес сигурно е с Гарет.

- И с асистента й - добави Грейс. - Така че е в безопасност.

Грейс за пръв път споменаваше преподавателя на Джеси от курса.

- Какво каза? Имаш предвид Лайнъс ли?

- Тя каза, че ще се види и с асистента си. Той щял да й помогне да разбере уликата.

Мери включи нощната лампа на бюрото на Джеси и се огледа за бележник или за брошура от курса, където би могла да намери номера на преподавателя. Имаше по един брой на „PC Magazine“ и на „Wired“, но нищо от университета или от курса на Джеси. Какво беше станало с тетрадките с твърди корици и с онези, подшитите с тел?

Тя отвори чекмеджето. Вътре цареше пълен хаос от химикали, моливи, гумички и бележки. Мери измъкна една фотография. Джес и Джо на симпозиум за бъдещето на интернет, който бяха посетили миналата година. Върна снимката и продължи да рови из бъркотията. Пръстите й докоснаха нещо хладно и кръгло, тикнато чак в дъното.