Джеймс Патерсън: Крайбрежната къща

Съдията спря за миг да си поеме дъх, а Мак се възползва от тази възможност, за да прошепне една стара ирландска молитва. За първи път Полин изглеждаше изплашена. Взех ръката ѝ и я стиснах. Обичах тази жена. Дори не можех да си представя, че ще бъдем разделени.

– Колкото до представителя на правителството, младия господин Маршъл – продължи съдията, като кимна по посока на обвинителя, – и неговия шеф, прокурора на САЩ Лили Грейс Дракър, то те в своето безкрайно милосърдие ми препоръчаха да наложа минимума на законната присъда от двайсет години, като се има предвид, че подсъдимите досега не са осъждани. Опасявам се, че ще трябва да отхвърля щедрата препоръка на правителството. Но преди да продължа с – обявяването на присъдата на този съд, бих искал да коментирам косвените последици от действията на подсъдимите. Както е известно на всички страни по делото, като пряк резултат от "разследването" и "съдебния процес", проведени на практика от обвиняемите, към господин Бари Нюбауър, главната "жертва" тук, са предявени дванайсет отделни обвинения в непредумишлено убийство и дори докато говоря тук, в Наказателния съд на щата Ню Йорк по тях се води съдебен процес. Както съобщи прокурорът на САЩ Дракър, ФБР в момента разследва господин Уилям Монтроуз във връзка с обвиненията в подстрекателство към лъжесвидетелстване и сплашване на свидетел – доктор Джейн Дейвис – по време на съдебното разследване на смъртта на Питър Мълън. Това отново е пряк резултат от действията на подсъдимите. Господин и госпожа Фицхардинг напуснаха юрисдикцията на този съд и отказаха да му помогнат в настоящото разследване. Детектив Франк Волпи наскоро бе арестуван във връзка с убийството на Сами Джиамалва тук, в Манхатън. Той също така е заподозрян в убийството на Питър Мълън. А Кемпиън Нюбауър е подведена под отговорност като съучастница в убийството на Питър Мълън. – Съдията вдигна поглед и бавно огледа съдебната зала. – Това са мрачни времена за нашата система на наказателното правосъдие. Издадените напоследък присъди на така наречените сензационни процеси ни доведоха до всеобщото заключение, че в тази страна има справедливост само за онези, които са достатъчно богати или знаменити, за да си я купят. Четирийсет и пет години седя на това място, откакто президентът Айзенхауер счете за подходящо да ме назначи. Никога досега не съм бил толкова отчаян от така нареченото правораздаване в тази страна, както днес. Свърших. Ето и присъдата.

Настъпи пълна тишина. Ноктите на Полин се впиха в дланта ми. Маклин стискаше другата ми ръка.

– Съдът – каза съдия Блейк – по своя собствена воля се позовава на Федералната директива за прилагане на присъди Пет-К-Едно, точка първа. За дамите и господата от пресата ще кажа, че този раздел позволява на съда да намали присъдата на подсъдими, които са съдействали на правителството и това е довело до разследване или съдебно преследване на друг човек или други хора. Като се има предвид ценното съдействие на подсъдимите, сигурен съм, че правителството няма да има възражения срещу това решение, нали така? – попита съдията.

Погледна към масата на обвинението.

– Никакви възражения – изрече Маршъл, който изглеждаше невинен и чистичък като дете, на което добрите възрастни току-що са спестили извършването на някаква черна работа.

– Добър отговор.

– Маклин Рийд Мълън, Полин Грабовски, Джак Мълън, съдът осъжда всеки от вас на шестстотин часа общественополезен труд, който да бъде положен в Дружеството за правна помощ, сектор "Углавна защита". От днес нататък ще участвате само в съдебни процеси в защита на социално слаби подсъдими, очакващи смъртна присъда. Съдът се разпуска.

Съдията удари с чукчето си, стана и тръгна надолу по стълбичките, а секторът на зрителите избухна в аплодисменти, викове "браво" и взаимни поздравления.

Репортерите се скупчиха около нас, когато Мак, Полин и аз се заключихме в мечешка прегръдка. Никой от нас не каза и една дума пред пресата.

– Брат ти се гордее с теб – прошепна ми Мак в ухото.

Докато ние тримата напускахме съдебната зала ръка за ръка, аз се сетих за нещо, за един стар, свещен спомен.

Когато Питър беше все още малко момченце, скоро след като майка ни почина, той обичаше да се пъха в леглото ми почти всяка нощ.

– Харесва ми да слушам как бие сърцето ти, Джак – казваше ми той.

И аз обичах да слушам как бие сърцето на Питър. Така ми липсваше! ...