Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

– Той никога не би се съгласил на такова нещо. Не мразеше достатъчно Бари. Питър не мразеше никой друг освен себе си. Това беше най-прекрасният му недостатък.

– Нямаше ли да е по-лесно просто да се разведете със съпруга си?

– По-лесно може би, но не и по-безопасно. Както вече сте забелязали, когато Бари се разстрои за нещо, на брега започват да изплуват трупове.

Закрих устата си с длан и си поех дълбоко въздух. След това зададох следващия си въпрос. Важен въпрос:

– Кемпиън, затова ли ти трябваха още по-компрометиращи снимки от онези там на стената?

Стойката ѝ стана някак по-вдървена.

– Не съм сигурна, че те разбирам – каза тя, нервно опипвайки черния кристален амулет на шията си.

Пристъпих по-близо до нея.

– Струва ми се, че ме разбираш. Едно нещо е да хванеш Бари да прави забранена любов с млади момчета и момичета. Но ако например имаш снимки, на които се вижда, че е убиец? Затова ли му подхвърли Питър?

– Не знаех, че Бари ще убие Питър в онази нощ. Как бих могла?

– Разбира се, че си знаела. Ти току-що ни каза – "когато Бари се разстрои за нещо, на брега започват да изплуват трупове". Всъщност ти си изпратила Сами да заснеме убийството.

– Но няма такива снимки! – умолително изрече тя. – Аз не притежавам такива снимки!

Вдигнах един плик.

– Но аз притежавам, Кемпиън. Снимките са тук.

В този миг на нечовешко напрежение аз забравих всички съдебни техники, които така усилено се бях старал да овладея през цялата зима и пролетта. Вместо да се възползвам напълно от тази ситуация, аз побързах да отворя плика. Сърцето ми щеше да се пръсне. Всичките ми сетива бяха изострени до крайност. Извадих няколко снимки от плика, който държах в ръката си.

Погледнах ги, а после ги окачих на стената до останалите. Това навярно бяха последните седем снимки, които Сами бе направил през живота си. И по някаква зла ирония на съдбата представляваха неговите шедьоври.

Бяха толкова черни и неясни, колкото порнографските снимки на Сами бяха ярки. Залепени на стената в една тъмна и разкривена редица, те приличаха не толкова на фотографии, колкото на експресионистични картини, пресъздаващи един трескав водовъртеж от ярост, страх и смърт.

Както и в повечето от порнографските снимки, и тук участниците бяха трима на един. Но тук похотта бе заменена от ярост, тазовите движения – от юмруци и ритници.

Ето тук аз виждах неясния циферблат на платинения часовник марка "Картие", докато Нюбауър се целеше с тежката палка във врата на Питър.

Тук две мечешки фигури държаха отзад ръцете на Питър и се виждаше сребърната тока върху луксозната обувка на Нюбауър, докато той риташе Питър в ребрата.

А тук, полускрито в тъмните сенки, се виждаше още едно лице, но аз го разпознах – беше на Франк Волпи.

Той, разбира се, беше ме излъгал, че не е присъствал, но защо не? Всички други лъжеха.

Последната снимка бе най-ужасяваща. Лепнах я на стената и наблюдавах как Моли насочва камерата към нея. Знаех, че се е отпечатала върху ретината ми завинаги.

В момента, когато е била правена тази снимка, плътната облачна покривка сигурно се е разкъсала. Питър лежеше смазан в краката на убийците си, а лицето му за миг бе осветено.

Приличаше на осветено от свещ лице в картина на Караваджо. Това бе лицето на един младеж, който съзнаваше, че изживява последните секунди от живота си и че никой няма да го спаси. Ужасът в очите му ми дойде прекалено много и макар че вече бях виждал тази снимка по-рано, трябваше да извърна глава.

– Няма ли край това издевателство? – изкрещя Монтроуз. – На всички тези снимки се вижда само едно лице и то е на жертвата.

– Обвинителят да дойде при мен – рязко каза Маклин. – Веднага.

Приближих се и видях, че е страшно ядосан.

– Монтроуз е прав. Тези снимки са безполезни и ти го знаеш. Джак, какво правиш, дявол го взел? Имаш ли какво да кажеш?

– Проклет да е Монтроуз. И Нюбауър. И ти да си проклет! – казах аз. След това се разплаках. Не издържах. – Не ми пука дали тези снимки имат стойност като доказателствен материал. Те показват, че Питър е бил пребит до смърт на плажа от Нюбауър и две горили, едната от които е Волпи. Тези снимки ще останат запечатани в главата ми до края на живота ми, нека и за тях да е така. Питър не се е самоубил, не се е удавил... той е бил убит, Мак. Ето това показват снимките.

Маклин протегна двете си огромни ръце и сграбчи мокрото ми лице. Стисна го така силно, сякаш това бе кървяща рана, която се опитваше да затвори.