Джеймс Патерсън: Крайбрежната къща

– Аз съм с теб, Маклин – каза Полин.

– Не искам да ви развалям удоволствието – рекох им аз, – но е време да вървим. Имаме уговорена среща в съда.

– Аз предпочитам този бар – каза Маклин и се захили като смахнат, какъвто си беше.

– Време е да си понесем последиците – рекох аз.

Когато Полин, Мак и аз се приближихме до стъпалата на Окръжния съд на САЩ на Фоули Скуеър, бяхме посрещнати от нашия адвокат Джош Епстайн, който имаше доста изнервен вид, и куп репортери, въоръжени с микрофони и камери, които се блъскаха в полицейските кордони в синьо и бяло.

– Клиентите ми не коментират – каза Джош, като отблъсна ордите на пресата и хвърли суров поглед към мен и Мак.

После той бързо ни поведе нагоре по мраморните стъпала, минахме през обградения с колони вход, през металните детектори и влязохме в асансьора.

Мълчаливо се изкачихме на двайсет и третия етаж. Когато вратите на асансьора се отвориха, Мак прочисти гърлото си.

– Ще цитирам думите на стария ирландец Бенджамин Франклин. "Ние трябва да бъдем единни и да се държим един за друг, иначе е почти сигурно, че ще ни обесят поединично".

Съдебната зала на достопочтения съдия Джеймс Блейк ни най-малко не приличаше на "съдебната зала на народа", разположена на скалите на Монток. С високите петнайсетметрови тавани, скъпите полилеи, с ламперията си от лъскав махагон тя по-скоро приличаше на Старата църква на китоловците в Caг Харбър.

Ние заехме местата си до масата на защитата, докато Джош бъбреше с помощник-прокурора на Съединените щати, комуто бяха възложили нашия процес. Облечен в семпъл сив костюм, бяла, закопчана догоре риза и копринена вратовръзка на червени и сини pайета, помощник-прокурорът Артър Маршъл изглеждаше разумен и строг, решен "да упражни прокурорските си пълномощия" в съответствие с действащото законодателство.

Три месеца по-рано Мак, Полин и аз бяхме депозирали жалби по обвинителния акт, уличаващ ни в заговор за отвличане и реалното отвличане на Бари Нюбауър, Кемпиън Нюбауър, Уилям Монтроуз, Том Фицхардинг, Стела Фицхардинг, Триша Пауъл и Франк Волпи. Нямаше нужда от съдебен процес, ние знаехме какво сме направили и защо. Когато подадохме нашите жалби, съдия Блейк ни уведоми каква цена ще трябва да платим за справедливостта, която бяхме извоювали за Питър.

– От деня на произнасянето на присъдата ви очаква не по-малко от двайсет години затвор.

Днес бе денят.

– Всички да станат! – нареди съдебният пристав, когато достопочтеният Джеймс Блейк влезе в съдебната зала.

Тълпата от пейките за публиката стана на крака, докато възрастният съдия пристъпваше тежко по стълбичките към мястото си, а черната му тога се влачеше по пода след него. Изглеждаше почти толкова стар, колкото и Мак, и точно толкова чепат. Зае мястото си и гневно изгледа залата.

– Седнете – дрезгаво каза той.

– Съединените щати срещу Джак Мълън, Маклин Рийд Мълън и Полин Грабовски – извика съдебният пристав. – Ще бъде произнесена присъдата.

– Правителството готово ли е да продължи? – попита съдията.

– Правителството е готово, Ваша чест – отговори Маршъл, като се изправи на крака.

– Защитата?

– Ние също сме готови да продължим – каза Джош, който изглеждаше малко посърнал.

– Е, тогава седнете, господа – рече съдията. – Както се вижда, ще прекараме известно време тук.

При тези думи Джош и Артър Маршъл размениха по един бърз поглед и седнаха.

– Аз съм дълбоко загрижен за действията на подсъдимите в този процес – започна съдия Блейк. – Не просто поради естеството на престъплението и грозното лишаване от свобода на няколко души, но и поради биографиите на подсъдимите. По-младият господин Мълън скоро е завършил един от най-прочутите юридически факултети в страната, където е имал привилегията да се представи пред бележити юристи. Госпожица Грабовски е работила през последните десет години като частен детектив в една от най-авторитетните юридически фирми в града. Тя безброй пъти е давала свидетелски показания в същия този съд и е работила с някои от най-добрите юристи. А що се отнася до вас, господин Мълън-старши, вие сте дошли в тази страна, за да търсите икономически възможности за вас и вашето семейство. По-голямата част от зрелите си години сте работили тежък труд във вашата общност. Вярно е, че сте преживели огромна загуба с трагичната смърт на вашия внук, но това не може да ви извини за поведението ви.