Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

Оставих слушалката, паркирах мотоциклета зад "Шагуонг" и изминах пеш разстоянието от две преки до мотел "Мемъри".

Наех една стая в задната част на мотела, заключих вратата и спуснах щорите. Ако типовете, които бяха убили Сами, ме бяха набелязали, значи не ми оставаше много време.

Започнах да изпразвам кутията, като вадех влажните снимки една по една.

Най-отгоре имаше още клиширани кадри, също като ония, които бях видял в сутерена.

Изброих не по-малко от двайсет, преди да стигна до първата стандартна снимка. На нея Питър седеше на ръба на едно легло, като неволно бе направил гримаса срещу обектива. Около четирийсетгодишна жена го беше яхнала като жокей.

Започнах да вадя и да подреждам снимките една до друга, докато всички мебели, всеки сантиметър от плесенясалите повърхности наоколо, дори пукнатите плочки в банята, бяха покрити с илюстрации на блестящата кариера на Сами и Питър. Лъскавите снимки, все още миришещи на проявител, изобразяваха любовни двойки, тройки, четворки и дори една петорка. Имаше нормален секс и гейсекс, и бисекс.

Сами не беше аматьор. Осветлението беше добро, фокусът – ясен, ракурсите на камерата – точни. Сами имаше вярно око, а брат ми беше талантлив модел. Настъпи един момент, в който просто не можех да гледам повече снимки. Обадих се на Полин на клетъчния ѝ телефон. Казах ѝ какво съм открил и къде се намирам.

Тя пристигна в полунощ и след една дълга прегръдка аз ѝ показах най-големите постижения на Сами и Питър. В продължение на два часа ние пиехме кафе и изучавахме снимките. Когато се посъвзехме от шока, разбрахме, че държим в ръцете си веществени доказателства. Тук наистина имаше нещо. Като уредници на музей, подготвящи важна изложба, ние си водехме бележки, правехме списъци и сравнявахме дати.

После подредихме снимките по хронологичен ред. Започнахме със снимки на Питър, на които изглеждаше на не повече от петнайсет години, и завършихме със снимки, които бяха направени най-много няколко седмици преди смъртта му.

На тези последни снимки той седеше в гореща вана заедно със сивокос мъж и красива руса жена с голи гърди.

Бари и Дана Нюбауър.

Тя наистина беше малкото момиченце на татко. Ако искате ми вярвайте, но не снимките на Дана и баща ѝ ме довършиха, а снимките на Питър, когато е бил на четиринайсет или петнайсет години. Всичко това е започнало още по времето, когато е постъпил в гимназията.

В тази нощ правилата се промениха завинаги. Първо се обадих на Фентън, след това на Ханк и Марси. Най-накрая повиках Мак.

След двайсет минути всички се събрахме в същата тази разнебитена стая в мотела. Преди да изгрее слънцето, ние не само се заклехме да отмъстим за смъртта на брат ми, но и вече имахме идея как бихме могли да го направим.

За средностатистическия хамптънски милионер началото на още едно лято в рая е белязано с голямо задръстване на Деветдесет и шеста улица, последвано от бавно пълзене по шосе № 27 и едночасово чакане за двайсет и пет доларова пица в заведението "При Сам". За онези, които летят над трафика с частни самолети и хеликоптери, то започва с партито в Крайбрежната къща на семейство Нюбауър.

Според приятели на Марси и Ханк, които се числяха към огромната армия на доставчиците, Бари Нюбауър бе дал празен чек на организаторката на партито. Оставаше седмица до партито, а тя вече бе изразходвала един милион долара. Наред с другото, тези пари осигуряваха Дейвид Бауи, за да разбърква соса, Йо-Йо Ма, за да стърже на страдивариуса, и неотразимия Йохан Йохан, за да набере цветята и да подреди букетите. Трябваха още пари за осигуряването на специално шампанско, сервирано в охладени високи кристални чаши, побиращи триста грама; също така десетина вида стриди; Саманта Ронсън, диджей номер едно за момента, и дървена танцова площадка на задната морава.

Ние с Полин също похарчихме малко пари. За да открие кой ще дойде на партито тази година, Полин отново се свърза с нейния стар приятел хакера. Той отново се самопокани в паметта на компютъра на организаторката и измъкна оттам списъка на гостите.

Сравнихме миналогодишния списък с тазгодишния и успяхме да прозрем разликата между знаменитостите и истински важните личности. От анонимните богаташи, съставляващи основната част от гостите, на практика всички бяха поканени отново. Но що се отнася до наглите знаменитости, текучеството беше стопроцентово. Миналогодишният хип-хоп церемониалмайстор беше заменен с тазгодишния носител на наградата "Оскар". Миналогодишният моден дизайнер бе изместен от по-актуален модист. Дори да бяхте човек на изкуството, чийто капитал е успял да литне във висините през последните дванайсет месеца, пак нямаше да можете да се върнете тук. Покани тази паплач две години поред, и тя ще започне да смята, че е от нашите. А не е. За сериозния богаташ знаменитостите стоят само един милиметър по-горе от прислугата.