Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

Подкарах ягуара на Монти и по обиколни пътища стигнах до портите на Крайбрежната къща, които проблеснаха нереално през мокрото от дъжда стъкло. Смъкнах страничния прозорец, за да съобщя на пазача, че съм дошъл да взема един от гостите. Той вече се беше досетил и ми махна да вляза.

На четиристотин метра от къщата свърнах от алеята и минах зад живия плет. Проправих си път до мястото, където колата беше паркирана първоначално. Дадох заден ход, настаних я на старото ѝ място и хвърлих ключовете под предната седалка.

На паркинга имаше само още една кола; Фентън се беше облегнал на нея. Когато излязох от ягуара, той ме тупна по рамото и ме погледна в очите.

– Време е за шоуто, Джак – каза той. – Готов ли си?

– Почти. Поне каузата си струва.

– Така си е.

После Фентън свали червената униформена куртка. Облякох я и си сложих една черна бейзболна шапка. Прихлупих я ниско над очите си и забързах към кухнята, където тълпа черноработници се черпеше с остатъците от произведенията на висшето кулинарно изкуство. Помещението беше пълно с хора, които познавах още от началното училище. Но всички бяха погълнати от лакомията си и никой не ме забеляза.

Без да спирам, забързах надолу по един дълъг коридор, изкачих се по стълбището и тръгнах по друг дълъг коридор с половин дузина добре обзаведени стаи за гости. Стигнах до края на коридора и потърсих аварийната стълба.

След това се качих в мансардата и вдигнах стълбата.

В ъгъла имаше цял куп резервни матраци. Настаних се на един от тях и сложих раницата си вместо възглавница. Навих часовника си за три и петнайсет и се опитах да поспя.

Трябваше да съм отпочинал.

Надали можете да си представите по-малко подозрителна сцена, дори да се опитате. Слънцето едва надничаше от хоризонта, когато един старомоден тежък камион за мляко забръмча по великолепния междуселски път. Това бе картина от позабравеното минало на Америка.

Почти на всеки петстотин метра колата влизаше в някоя алея и спираше пред поредната скъпа къща. Докато моторът кротко бръмчеше, Ханк изскачаше навън със синия си работен комбинезон, декориран с емблемата на ийстхамптънската млекарница. Прекосяваше росната морава и отиваше зад къщата. Вземаше празните бутилки от металния контейнер до кухненската врата и след това се връщаше с три или четири хладни, запотени бутилки.

Всичко това, разбира се, беше една банализирана идилия. В края на седмицата почти всяка останала капка мляко отиваше в канализацията.

Но имаше нещо в капачките от восъчен картон, наподобяващи хартиените фигурки оригами, и в гърлестите стъклени бутилки с релефни картинки на крава, което караше елитната клиентела да се наслаждава на селския уют като фермерите от Айова.

За около час млекарската кола направи предвидената обиколка. Докато разнасяше скъпоценната млечна течност по крайбрежието на Ийст Хамптън, тя едва ли би надминала ловна хрътка родезийска порода, излязла на утринната си разходка.

Най-сетне в светлината на ранното утро колата зави по Блъф Роуд. След още три спирки Ханк премина с колата през отворените порти на имението "Нюбауър".

Три и петнайсет сутринта.

Моят "Касио" запиука остро и настоятелно, мигновено отворих очи и съзрях нацепената греда, спускаща се косо от върха на покрива.

Плъзнах се към края на матрака, опрях крака в дъсчения под и поех дълбоко въздух. Нищо друго не може така да раздвижи кръвта ти, както да се събудиш на тавана на една къща, в която си влязъл инкогнито. О, Джак, човече, отново си помислих аз, това ли е единственият начин да постигнеш каквото искаш?

Когато сърцето ми се поуспокои, аз затегнах връзките на маратонките си и извадих едно джобно фенерче от раницата. След това, като насочвах с едната си ръка лъча на фенерчето, а с другата се придържах за мертеците над главата си, прекосих мансардата, преминавайки от греда на греда.

Огромният двуетажен палат, строен през 30-те години на двайсети век, имаше формата на разкрачено П, което се отваряше към океана. Стигнах до края на едното крило, предназначено за гости, промъкнах се през гора от греди, завих надясно и се озовах над централната част на къщата, където бяха кухнята, всекидневната и трапезарията. Точно под мен бе кинозалата с четирийсет и осем места.

Намирах се в сектора на климатичната инсталация с индустриална мощност. Трябваше да заобикалям метални кожуси и гъста мрежа от пластмасови тръби, които издухваха студен въздух в стаите долу.