Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

Що се отнасяше до мен, единствената значима разлика между миналата година и тази се състоеше в това, че брат ми Питър Заека нямаше да паркира коли в двора пред къщата.

Но не и Фентън Гидли. Една седмица преди партито Фентън пред мен се обади на нашия приятел и съгражданин Боби Хатфийлд. Боби от години имаше привилегията да паркира колите на партито на Нюбауър, тъй че когато Фентън му каза, че от месеци не е измъкнал от морето нито една свястна риба меч и че парите ще му дойдат добре, Боби с радост го включи в екипа.

В онази топла, но дъждовна вечер в края на май Фентън стоеше нащрек под шикозната тента, вдигната в последния момент, за да предложи на гостите на Бари и Кемпиън Нюбауър сушина при преминаването от колите до входната врата.

За един Фентън той имаше изключително представителен вид. Беше обул официалните си обувки, носеше най-хубавите си джинси и една от двете ризи с яка, които притежаваше. Също така бе току-що избръснат, изкъпан и дезодориран. Изглеждаше така добре, че се изкушавах да му направя снимка и да я изпратя на майка му.

В добавка към наставленията за гардероба и прическата аз му дадох и един кратък урок по угодничене, една област, в която бях показал вроден талант, колкото и да ме е срам да си го призная. Не е толкова важно колко бързо скачаш да отвориш вратите, нито колко компетентно изпълняваш лакейските си задължения, обясних му аз. Общо взето супербогатите не търсят изключително раболепие, нито дори благодарност. Това ги смущава.

– Онова, което те искат от теб – обясних аз на Фентън, – е да си развълнуван. Искат да видят, че докосването до големите пари направо те е вдъхновило.

Когато Гидли се яви на работа при Хатфийлд точно в седем и петнайсет вечерта, най-напред се зае да прегледа списъка на гостите. Искаше да е сигурен, че това е същият списък, който бе изучавал заедно с мен и Полин, и че в последния момент някой не е бил задраскан.

В осем и пет часа парадното шествие на аудитата, биймърите и бенцовете започна. В рамките на един час повечето от 190-те гости бяха преминали през импозантните дъбови порти, водещи към прекрасната, настлана с плочи, покрита с тента и осветена с фенери тераса.

Там сервитьори и сервитьорки с тъмночервени блейзъри поднасяха суши и отлично шампанско. С тези нацупени физиономии и прекрасна външност спокойно можеха да бъдат и работещи модели, взети направо от подиума.

Сред първите пристигнали беше Триша Пауъл. След появата си в съда Триш направи голяма кариера в "Мейфлауър". Облечена с къса черна рокля на Армани, тя слезе от черен "Мерцедес Е430", погледна през Гидли, сякаш беше мръсно прозоречно стъкло, и влезе вътре с пантофките си марка "Маноло".

Адвокатът на Нюбауър и мой бивш ментор Бил Монтроуз пристигна с втората вълна от гости. Когато тъмнозеленият ягуар на Монтроуз спря, Гидли не беше в първата редица на слугите, но успя набързо да излезе напред.

След като даде на Монтроуз квитанция, той изкара колата от алеята, спусна се по лекия склон до една от двете просеки, определени за паркиране. Прибра колата на сигурно място в най-отдалечения ъгъл.

Преди колегите му лакеи да се оттеглят за почивка, Гидли отбеляза пристигането на няколко мъже и жени, които познаваше от порнографското портфолио на Сами. Не можеше да не си помисли, че облечени изглеждат далеч по-добре.

Сара Джесика и Матю бяха сред присъстващите. Тук беше и Бил, който бе отседнал в "При Стивън", без Хилари. И Ричард бе тук, държеше на ръце новото си бебе. Както изглежда, бебетата бяха нещо като моден аксесоар през горещото лято. Алън бе тук, както и Коб, но Шак го нямаше. Карълайн, Патриша и Били дойдоха, както и четирима шефове от "Сопранос".

Към единайсет часа, когато празненството започна да губи от магията си, Бил Монтроуз откри домакините. Една последна сърдечна прегръдка (от Бари), една нежна целувка (от Кемпиън) и той побърза да се оттегли.

Проправи си път през бляскавата тълпа и стигна до задния вход на къщата. Веднага щом Монтроуз излезе навън, Фентън скочи от черната пейка от ковано желязо и откачи ключ номер 115 от таблото.

Гидли се приближи до Монтроуз, който все още търсеше своята половинка от квитанцията за паркиране.

– Всичко е наред, сър – каза той. – Зелен ягуар, нали така?

Монтроуз примигна.

– Бива си ви.

– Старая се, сър.

Гидли побърза да отиде до мястото, където бе паркирал ягуара само преди няколко часа. Подсвирквайки си една мелодия от старото шоу на Джони Карсън, той се вмъкна зад кормилото от орехово дърво и закара колата пред къщата.