Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

– Хубава кола – каза той на Монтроуз, като излезе и прие бакшиша от пет долара. – Страхотна нощ.

Изпитвайки облекчение, че най-после се е измъкнал навън, Монтроуз с рязко движение разхлаби копринената си вратовръзка марка "Хермес". С един пръст избра някакъв номер, ползвайки телефона в колата. След няколко нежни позвънявания гласът на неговата секретарка Лора Ричардсън се изля в слушалката.

– Кой е?

– Лора, аз съм – каза той. – Веднага напускам партито на Нюбауър. Повярвай ми, нищичко не си пропуснала.

– Глупости, Монти. Ти си лош лъжец, особено за професионалист. Всички бяха там, нали така?

– Е, аз наистина стоях до Морган Фрийман.

– Не ми говори. Нисичък е и мирише странно.

– Височък е и ухае.

– Някой друг?

– Никой, когото познаваш. Слушай, Лора, няма да успея тази вечер.

– Голяма изненада, Монти. А сега какво?

– Ако отсъствам този уикенд, наистина ще стане лошо, имам предвид уреждането на развода и попечителството и всичко останало.

– Искаш да кажеш, че положението наистина ще изглежда лошо, ако открият, че от три години се чукаш с черната си секретарка.

Монтроуз потисна една прозявка.

– Лора, наистина ли трябва да правим това сега?

– Не – отвърна Ричардсън. – Ти все още си шефът.

– Благодаря – каза Монтроуз, – защото не мога да ти опиша колко скапан се чувствам.

Като чу изщракването в слушалката, той яростно удари по контролното табло.

– Не смей да ми затваряш телефона! – кресна той. – До гуша ми дойде от тази гадост.

Приех това като сигнал да смъкна одеялото, да заема седнало положение на задната седалка и да завра дулото на пистолета във врата му.

– Тази нощ май не ти върви, Монти – рекох аз, когато погледите ни се срещнаха в огледалото.

Дадох на Монтроуз само две секунди, за да се съвземе от шока. След това още веднъж го ръгнах във врата с дулото на пистолета. Беше приятно.

– При знака "Стоп" завий надясно – наредих аз. – Прави точно каквото ти казвам, Монти.

Той забави на завоя и срещна погледа ми в огледалото. Беше невероятно колко бързо успя да заличи паниката от лицето си и отново да си наложи маската на Големия човек от Големия свят. В рамките на трийсет секунди той бе убедил себе си, че всичко в общи линии е под контрол.

– Нали съзнаваш, че това, което току-що направи, е отвличане или може да бъде изтълкувано като такова. Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Джак?

– Завий наляво – казах аз.

Монтроуз послушно подкара по Фърдър Лейн, а луната ни следваше, надничайки през надвисналите клони на огромните брястове. Колкото и да е невероятно, самоувереността му растеше. Сякаш се намираше в продълговатия си кабинет с лъскави тъмни стъкла на прозорците и трябваше само да натисне едно малко копче, за да доприпка Лора Ричардсън заедно с охраната.

– Предложих ти изглед към половината Манхатън – напомни ми той. – Ти провали всичко. Нищо не разбираш, Мълън.

– Напълно си прав, Монти. Много добре си спомням.

Отделих дулото на пистолета от врата му, заврях го в ухото му и дръпнах назад спусъка; чу се прещракване.

– Това е един гаден стар пистолет. На твое място щях да съсредоточа цялата си енергия, за да избягвам дупките по пътя. Надясно.

Монтроуз се сви и изръмжа, а когато погледнах в огледалото, отново се беше преобразил.

– Пак наляво – казах аз и поехме по Дефорест Лейн към брега. – Третото шосе вдясно.

Той прилежно насочи колата към алеята пред една схлупена селска къща и спря. Дадох му превръзка за очите и му казах сам да си я сложи. Ръцете му трепереха почти толкова силно, колкото и ръцете на Джейн Дейвис на съдебното разследване.

– Завържи я здраво – рекох аз. – Искам да те изненадам.

Вкарах го в къщата, завъртях го няколко пъти из кухнята и го изведох във вътрешния двор с висок тухлен зид. От другата му страна, на моравата, чакаше голям товарен автомобил за мляко.

Отворих задната врата и набутах Монтроуз вътре при другите трима заложници, вързани и с превръзки на очите. Това бяха Триша Пауъл – звездата от съдебното разследване на смъртта на брат ми, и Том и Стела Фицхардинг, най-добрите приятели на Нюбауър.

Затръшнах вратата на камиона за мляко и оставих четиримата в пълна тъмнина.

Отново се качих на ягуара на Монтроуз, дръпнах назад седалката и оправих огледалото за обратно виждане. Представих си как се е почувствал, когато е погледнал в огледалото и е видял лицето ми. Радвам се, че се забавляваш, Джак.