Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

Ето защо ми плащат големите пари, мислеше си той.

Джейн също спеше. Аха, Джейн, хъркаш и още как! Тя лежеше върху завивките по сутиен и пликчета. Не беше много надарена горе, но имаше доста свестни крака за лекарка, както забеляза Дясната ръка.

Той седна до нея на леглото и взе да я наблюдава как диша. Господи, спи като мъртвец!

Докосна я с ръка между краката и това веднага я накара да скочи. Беше адски ядосана и кисела.

– Ей, какво става, по дяволите? Кой си ти? – изпищя тя и вдигна юмруци, като че ли се канеше да се бори.

После видя пистолета и заглушителя, прикрепен към дългата му цев.

– Ти си много умна жена, лекарка, така че разбираш какво става, нали?

Тя кимна и прошепна:

– Да.

– Скоро ще има разследване и за твое сведение един от твоите шефове вече те е отзовал. Така наистина ще ти бъде по-лесно.

После той направи нещо много лошо – пъхна цевта на пистолета си между краката на Джейн Дейвис. Завъртя го. Е, това оказа въздействие.

– Ти си ми длъжница, Джейн – каза Дясната ръка и стана от леглото ѝ. – Не ме карай да идвам пак. Защото ми допада идеята да те чукам. И, Джейн, на твое място не бих викал полицията. Те също са замесени в тази работа. Обади се в полицията и много скоро ще се видим пак.

Той излезе от спалнята и Джейн проследи стъпките му надолу по стълбите. Най-сетне си пое дъх. В този миг чу как пистолетът със заглушителя гръмна.

Знаеше какво е направил негодникът и се разплака, докато тичаше по стълбите.

Той все още беше вътре в къщата ѝ, стоеше до вратата и се хилеше. В края на краищата се оказа, че не е застрелял Айрис.

– Ти си ми длъжница, Джейн.

Първо те убиват. После те клеветят. Това беше моето сутрешно прозрение за деня, когато разтворих вестник "Стар" до чинията с омлет в "Естия". Въздъхнах, поклатих глава и отново ми стана тъжно. Тъжно и много гадно.

Името на Питър се появяваше в ново голямо заглавие с тлъсти букви, но историята бе преобърната почти с главата надолу. Вече имахме и втора версия за смъртта на Питър:

ПОЛИЦИЯТА ПОДОЗИРА КОНКУРЕНТНА БАНДА НАРКОПЛАСЬОРИ ЗА СМЪРТТА НА МЪЛЪН.

Първият абзац уточняваше: "Жестока битка за "трева" или некоректна сделка са двете възможности, проверявани от полицията в текущото разследване на смъртта на двайсет и една годишния жител на Монток Питър Мълън, твърди главният детектив на ийстхамптънската полиция Франк Волпи".

Мак беше прав. Животът беше война.

Волпи също така казал, че по времето, когато е умрял, Питър Мълън може да е бил под влиянието на наркотици и че полицията е изискала да бъдат направени допълнителни тестове за установяване на истината. "Ние настояхме да бъдат направени тестове за откриване на следи от кокаин, алкохол и марихуана в кръвта на жертвата – каза Волпи – и те трябва да бъдат готови навреме за съдебното разследване".

Адвокатите на Нюбауър прилагаха същата стратегия, която се беше оказала успешна в случая с О. Джей Симпсън и толкова други. Предложи няколко полудостоверни сценария и почти със сигурност ще посееш сериозни съмнения.

Заех един клетъчен телефон и най-накрая успях да се свържа с редактора от "Стар".

– Кой ви захранва с тези истории? – попитах аз. – Волпи е, нали?

– Никой не ни захранва с нищо. Ние отразяваме всичко по подходящия начин. Такава е работата на вестниците, господин Мълън.

– Глупости. Защо веднъж не се опитате да отразите истината за разнообразие?

Когато евтиното редакторче затвори телефона, набрах номера отново и поисках да говоря с Бърт Киърнс, репортера, който беше написал първата статия.

– Не можете да говорите с Бърт Киърнс. Той беше уволнен преди три дни.

След това редакторът отново ми затвори телефона.

По-късно същата сутрин положението изглеждаше още по-зле. Имах успех – с обратен знак.

Хвърлих един поглед на разхвърленото бюро на Надя Алпър и направих всичко възможно да прикрия тревогата си. Алпър беше помощник-областният прокурор, на който бе възложено разследването. Състоянието на нейния офис, забутан из един от горните етажи на бившето кметство на Сийфорд, не говореше за висока степен на организираност или готовност. Всеки сантиметър от бюрото ѝ беше зарит с полицейски доклади, доклади на съдебни лекари, телефонни указатели, бележници, касети и смачкани опаковки от заведенията за бърза закуска в метрото.

Докато тя се ровеше в книжата, малки облачета прах се процедиха в сноповете слънчеви лъчи, влизащи косо през прозорците.