Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

– Ако Бари Нюбауър се кани да се омеша с нас – каза Гидли, – може би трябва да му върнем жеста. Ние не нахлуваме на неговите партита. Той би трябвало да се сети да не нахлува на нашите.

– Това не е много добра идея – обади се Моли. – Говоря ти сериозно, Фентън.

– Сигурен съм, че си права – отвърна Гидли, изправи се и започна да си проправя път през навалицата. Ханк, Сами и аз станахме и го последвахме. Какъв избор имахме?

Не предполагахме, че Гидли се готви да атакува стълба на обществото Нюбауър със същата увереност, с която сър Едмънд Хилъри е атакувал Монт Еверест. Вдясно от него нает за партито фотограф подготвяше един изпълнителен продуцент за непринудена снимка с Райндорф и Суху. В последния момент Гидли се вмъкна в обсега на визьора. С мощната си ръка прегърна ексцентрика.

– Не мога да повярвам, че си дошъл тук, в "Мемъри"! – извика Гидли. А подтекстът гласеше: където не си желан.

– Извинете – обади се фотографът, – ние снимаме за "Венити Феър".

– Можете да ме снимате и с моя нов приятел – каза Хорст и ги озари с белозъбата си маркова усмивка.

– Ти сигурно си рибар? Миришеш на такъв.

– Много ти благодаря, Хорст – рече Фентън. – Наистина съм рибар. Четвърто поколение.

– Някой да махне тоя задник от Хорст – каза един от младшите директори на студиото.

Постоянните клиенти на бара усетиха, че става нещо. Кръгът около знаменитостите и техните хрантутници излъчваше напрежение.

– Господин фотографе, може ли да щракнете две снимки, за всеки случай? – каза Фентън. – Не всеки ден човек има възможност да се снима с най-фалшивия задник в целия шоубизнес. И при това приятел на гадния Нюбауър.

В следващите две минути всичко стана като насън. Райндорф посегна към гърлото на Гидли. Фентън, изгубил налудничавата си усмивка, се хвърли отгоре му, нанасяйки нережисиран юмручен удар, придружен от убедителни звукови ефекти. Улучи героя от филмовите екшъни в носа. Наоколо запръска истинска кръв.

– Боже мой, какво правиш? – извика една лъскава журналистка в черни одежди. – Това е самият Хорст Райндорф!

Със себеотрицание, което надхвърляше служебните ѝ задължения, тя се нахвърли върху Фентън и така го халоса с джобното си фенерче, че Хорст се видя принуден да премине в отстъпление и се измъкна през една странична врата.

Останалите членове на компанията не бяха такива късметлии. Продуцентът грабна една бирена бутилка, но аз го притиснах към бара и го заковах там. След това Ханк се прицели в Денис Суху. Бам – и Суху падна на пода. Най-несполучливата комбинация изправи Сами срещу млад шеф на студио. Макар онзи тип да беше с цяла глава по-висок и с петнайсет кила по-тежък, Джиамалва го просна с един ъперкът, с който би се гордял дори Шугар Рей.

Някой можеше наистина да пострада, ако Белнап и Волпи не бяха влетели в бара с извадени палки, превръщайки отново Хамптънс в безопасно място за цивилизованото общество. Волпи наблегна на това, като счупи няколко черепа, което явно му достави удоволствие. Не ме удари, но ме попита, намигайки:

– Как е приятелката ти, Джак?

Дясната ръка прекара цял час в сенките до гаража на Мълън, преди лъчът от единствения фар на мотоциклета да пробие мъглата на Дич Плейнс Роуд. Той избута назад мускулестия си партньор, когато лъскавият син мотоциклет спря пред малката къща.

– На сцената излиза лошото момче.

Наблюдаваше как Джак изключи мотора, свали стъпенката на мотоциклета и вдъхна дълбоко нощния въздух. Тази гадинка все още се радва на победата си, помисли си Дясната ръка. Подскочи от нетърпение, когато Джак свали предпазната си каска, вдигна гаражната врата и вкара мотоциклета вътре. От седмици беше очаквал тази среща.

Ето че Джак отвори малката врата отстрани на гаража, а Дясната ръка броеше в обратен ред от три до нула. Джак прекрачи прага и се блъсна право в юмрука му, облечен в черна ръкавица.

За Дясната ръка добре прицеленият юмручен удар беше едно от големите невъзпети удоволствия на живота. Харесваше му начинът, по който едновременно шокираше и нараняваше жертвата в един експлозивен момент, а когато Мускула сграбчи Джак изотзад и го вдигна за косата, Дясната ръка прочете огромната болка, изписана в очите му. Почувства желание да стовари още един юмручен удар в лицето му.

С ръце, заковани на гърба, и с едно коляно, което го подпираше в кръста, Джак успя само леко да се дръпне. Но това беше достатъчно, за да поотклони директния удар, и Дясната ръка политна напред, докато двамата с Джак не застанаха лице в лице в тъмнината.