Нелсън Демил - Златният бряг

След няколко минути вече можех да прибера лорд Хардуик обратно в панталона си.

Не си мислете, че с жена ми Сюзън Станхоуп Сатър не се любим в леглото си; напротив, правим го и ни е много приятно. Въпреки това обаче смятам, че съпружеските двойки, които изцяло живеят в реалността, неминуемо се разпадат; също както хората, лишени от способността да избягват от време на време в света на собственото си въображение, са обречени на разруха. Същевременно разбирам, че съпрузи, които нямат задръжки при сексуалните си фантазии, трябва да внимават да не пристъпят в подсъзнателната, тъмна страна на душата. Със Сюзън няколко пъти бяхме стигали до границата, но винаги се отдръпвахме.

Напуснах владенията на Белароса, пресякох белите борове и се отправих към Станхоуп. Не ми харесваше много, че при спускащия се мрак оставих Сюзън да извърви гола стоте метра до коня си, но нейното „всичко е наред“ означава „върви си“.

Е, какво, помислих си, цветята, които купих вече, са засадени, къщата е презастрахована, на обяд имахме пиле и аспержи, доставени от „Калинъри Дилайтс“, успях да отида до селището да изпълня някои поръчки, не пропуснах следобедната си езда и при това се чуках с жена си. Накратко — прекарах една интересна, продуктивна, ползотворна събота. Обичам съботите.

На седмия ден Бог си е почивал, което според някои тълкувания означава, че тварите, създадени на шестия, трябва да правят същото.

Джордж и Етел Алърд уважават неделите, както и повечето хора от работническата класа, които помнят времето, когато се е работело шест дни в седмицата, по десет часа на ден. Аз, напротив, трябва да се погрижа за създадения от Господа бръшлян, който е пропълзял по стъклата на прозорците ми.

Всъщност в неделя не се занимавам със служебните си проблеми, но докато върша някоя дребна къщна работа, мисля за това, което ми предстои в понеделник сутринта.

Със Сюзън подрязвахме бръшляна докъм десет часа преди обяд, след което почистихме и се облякохме за църква.

Тя подкара ягуара и спряхме при вратарската къщичка да вземем Джордж и Етел, които ни чакаха отпред. Джордж бе облечен в хубавия си кафяв костюм, а Етел носеше безформена рокля на цветя, с която, уви, изглеждаше като тапет от четирийсетте години.

Семейство Алърд имат кола — стария линкълн на Уилям Станхоуп, който той им остави, когато през 1979 година се премести с Шарлот Станхоуп в Хилтън Хед, Южна Каролина. Джордж понякога бе изпълнявал и службата на шофьор на семейство Станхоуп и въпреки напредналата си възраст все още караше добре. Но тъй като сега в църквата „Св. Марко“ се отслужваше само една литургия, би било неучтиво да не им предложим да ги закараме, а и неудобно — да ги помолим те да ни закарат. Може би проявявам твърде голяма чувствителност, но и положението ми е доста деликатно — от една страна, господар на имението, а от друга — помощник на Джордж и Етел в земеделската работа. Всички имаме толкова много задръжки, наследени от миналото. Във всеки случай проблемът не беше Джордж, а Етел, комунистката.

Семейство Алърд се качиха и общо беше мнението, че ни предстои един хубав ден. Сюзън рязко свърна на юг по „Грейс Лейн“ и почти опроверга този извод. Много от пътищата тук първоначално са били пътеки за коне и двуколки и все още са тесни, неравни, с внезапни завои, с хубави дървета от двете страни и опасни. Ако се кара по тях с висока скорост, колата може лесно да се обърне.

„Грейс Лейн“, която е дълга около миля, си остана частен път. Това ще рече, че няма наложена горна граница за скоростта, а всеки си я определя сам. Сюзън смята, че е 70 мили в час, а аз — около 40. За поддържането на пътя отговарят живеещите покрай „Грейс Лейн“, главно собственици на имения. Повечето от другите частни пътища на Златния бряг предвидливо бяха прехвърлени на грижите на окръга, селището, щата Ню Йорк или на някоя друга административна единица, която обещава да поддържа настилката суха и здрава за около сто хиляди долара на миля. Но някои от жителите на „Грейс Лейн“, особено ония, които са богати, надменни и глупаво упорити (тези качества вървят заедно), се противопоставиха на опитите да се стовари тази Via Dolorosa 2 2 Пътят на Христос към Голгота; прен. — път на мъките, на страданията. — Б.пр. върху нищо неподозиращите данъкоплатци.

Сюзън вдигна до нейната горна граница и почти усетих как таванът се пропуква подобно на крехката черупка на фъстък.

Изглежда високите скорости карат по-възрастните хора да мълчат и затова семейство Алърд почти не се обаждаха от задната седалка, което бе добре дошло за мен. В неделя Джордж не говори за работа, а останалите теми сме ги изчерпали преди много години. На връщане понякога обсъждаме литургията. Етел харесва преподобния Джеймс Ханингс, защото подобно на много други от епископалното братство той беше по-ляв и от Карл Маркс.