Нелсън Демил - Златният бряг

— Има ли мисис Белароса?

— Не знам.

— Искам да кажа, носеше ли мистър Белароса венчална халка?

— Не забелязвам такива подробности.

— Но ако са на хубава жена, забелязваш.

— Глупости.

Но верни. Ако видя хубава жена и съм в някое от ухажорските си настроения, въобще не ме интересува дали е свободна, сгодена, омъжена, бременна, разведена или в меден месец. Това е така сигурно защото никога не преминавам границата на флирта. Физически не изневерявам. Сюзън, напротив, не си пада по флирта, а такива жени трябва да се държат под око.

Тя седна до кръглата маса в кухнята ни, обзаведена в английски провинциален стил.

Отворих хладилника.

— Ще обядваме в клуба със семейство Ремсън — каза тя.

— В колко часа?

— В три.

— Ще изям една ябълка.

— Дадох ги на конете.

— Тогава ще ям овес.

Открих една купичка новозеландски череши, взех я и затворих хладилника. Ядях черешите прав, като плюех костилките в мивката и отпивах от коняка. Пресните череши добре вървят с коняк. Известно време никой не проговори, само часовникът на стената тиктакаше. Накрая аз казах:

— Разбери ме, Сюзън, ако този тип беше някакъв ирански търговец на килими или корейски вносител, или каквото и да е, щях да бъда добър съсед. И ако на някой тук това не му харесва, да върви по дяволите. Но мистър Франк Белароса е гангстер, при това според вестниците най-главният бос на мафията в Ню Йорк. Аз съм адвокат, да не говорим, че съм уважаван член на това общество. А телефоните на Белароса се подслушват и къщата му е под наблюдение. Затова трябва да внимавам за отношенията си с този човек.

— Разбирам положението ви, мистър Сатър — отвърна Сюзън. — Някои хора дори смятат семейство Станхоуп за уважавани членове на обществото.

— Не бъди саркастична, Сюзън. Говоря като адвокат, а не като сноб. Почти половината си пари печеля от хората тук и се ползвам с репутацията на честен и почтен човек. Искам да ми обещаеш, че няма да ходиш да го посещаваш — него или жена му, ако има такава.

— Добре. Но помни какво е казал Толкин 4 4 Проф. Джон Роналд Руел Толкин (1892 — 1973) — английски лингвист и историк, автор на книгата „Властелинът на Пръстените“. — Б.пр. .

— Какво е казал?

— Не бива да изключваш от сметките си жив дракон, ако живееш в близост до него.

Наистина, съвсем не бива и поради тази причина опитвах да включа мистър Франк Белароса в сметките си.

Обядът в „Крийк Клъб“ със семейство Лестър и Джуди Ремсън започна достатъчно добре. Разговаряхме предимно по важни социални проблеми (някакъв нов жител на квартала, чиято собственост граничи с клуба ни, подал жалба срещу стрелянето по изкуствени гълъби, което, твърдял той, тероризирало децата и кучето му), по важни световни събития (през май в Саутхамптън отново щеше да има конференция на АПИГ 5 5 Асоциация на професионалните играчи на голф. — Б.пр. ) и по неотложни екологически проблеми, а именно че остатъкът от имота на Гатри — някакви си сто акра земя — беше попаднал в ръцете на предприемачите, които искаха разрешение, за да построят двайсет къщи върху този район, струващ два милиона долара.

— Възмутително — изказа се Лестър, който като мен съвсем не е милионер, но притежава една приятна къщичка, приспособена от помещение за карети, и десет акра земя от бившия имот на Гатри.

Някога имението на Гатри представляваше триста акра прекрасна терасирана площ, а главната къща се наричаше Мюдон, едно точно копие с осемдесет стаи на двореца Мюдон в околностите на Париж. През петдесетте години семейство Гатри предпочели да срутят палата, вместо да му плащат данъците.

Някои от местните жители приели това за светотатство, но други смятали, че всеки справедливо си е получил заслуженото, защото, когато през 1905 година дошъл първият Гатри, Уилям Д. — адютант на клана Рокфелер, той закупил и разрушил градчето Латингтаун — шейсет къщи и магазини. Явно сградите са пречели на плановете му за строеж. И затова сега Латингтаун няма жилищен център, поради което ходим на пазар, църква и т.н. в съседното градче — Лоукаст Вели. Но, както споменах по-рано, това е било едно време, когато американските пари са купували частици от Европа или са се опитвали да ги възпроизведат тук, на местна почва, и градчето Латингтаун, едно миниатюрно селище с около сто души население, не е могло да устои на предложение, три пъти колкото пазарната му стойност, по същите причини, поради които английският аристократ продал библиотеката си за украса на Алхамбра.