Нелсън Демил - Златният бряг

А може би това, което става сега, е допълнителна справедливост или ирония, ако щете — спекуланти на земя, чужденци и гангстери купуват руините или полуруините на частично фалиралата и обложена с тежки данъци американска аристокрация.

Моето потекло не е свързано с този вид пари, затова изпитвам донякъде смесени чувства. В жилите ми обажда тече достатъчно синя кръв, за да съм носталгично настроение към миналото, но без да нося вината, която хора като Сюзън имат, защото произлизат от семейства, чиито пари някога са били използвани като булдозер, прегазващ всичко и всеки, който се изпречи на пътя му.

— Строителите обещават — продължи Лестър — да запазят повечето видове дървета и да оставят десет акра за парк, ако им предложим безплатни съвети. Може би трябва да се срещнеш с тези хора и да маркирате дърветата.

Кимнах. Аз съм тук нещо като местен експерт по дърветата. Всъщност ние сме цяла група, членове на градинарския съюз на Лонг Айлънд. И изведнъж местните жители започнаха да ме търсят, след като открили, че вдигането на екологическото знаме е в състояние да задържи настрана строителите. По ирония на съдбата това е една от причините, поради които двестате акра на Станхоуп не могат да бъдат продадени, което е добре дошло за мен, но не и за тъста ми. Това е една объркана ситуация и аз се оказвам точно в средата й. Но за това по-късно.

Казах на Лестър:

— Ще изляза с няколко доброволци, ще маркираме редките дървета с имената им й т.н. Колко време остава, докато започнат да копаят?

— Около три седмици.

— Ще направя каквото мога.

Винаги съм се учудвал на факта, че независимо колко къщи за по един милион са построени, непрестанно се намират купувачи. Кои са тези хора? И откъде имат толкова пари? С Лестър Ремсън обсъдихме въпроса за стрелбата по изкуствени гълъби. Според вчерашния „Лонг Айлънд Нюздей“ някакъв съдия издал нареждане за временно прекратяване на този вид спорт, независимо от факта, че той се е упражнявал в продължение на повече от половин век преди ищецът да си купи тази къща или въобще да е бил роден. Но разбирам мотивите за подобно решение. Населението на района се увеличава и следователно трябва да се вземат под внимание шума и мерките за безопасност. Тук вече никой не ходи на лов за елени или фазани, а ловният клуб „Медоубрук“ в последните си дни трябваше често да измисля нови пътеки да не би конете и кучетата да завършат преследването в задните дворове на някое ново предградие или търговска улица. А говорят после за тероризирана на новите жители.

Знам, че водим обречена борба, опитвайки се да запазим един начин на живот, с който трябваше да сме се простили преди двадесет или тридесет години. Разбирам това и не се чувствам огорчен. Дори ми е чудно, че успяхме да го запазим толкова дълго време. В това отношение казвам „Бог да благослови Америка“, земя на еволюцията, а не на революцията.

— Не може ли да сложите шумозаглушители на пушките? — каза Сюзън.

— Незаконно е — информирах я аз.

— Защо?

— За да не могат гангстерите да се сдобиват с тях и да убиват хората безшумно.

— О, мисля, че знам откъде можеш да се снабдиш със заглушител.

И дяволито се усмихна. Лестър Ремсън я изгледа.

— Във всеки случай — продължих аз — половината удоволствие е в шума.

Лестър Ремсън се съгласи и попита Сюзън откъде, за бога, може да вземе шумозаглушител.

Тя ми хвърли бърз поглед и разбра, че моментът не е подходящ за повдигане на въпроса, затова отвърна:

— Просто се пошегувах.

Трапезарията на клуба бе пълна за неделния обяд. Трябва да знаете, че клубовете тук са крепости в битката срещу съвременните вестготи и хуни, които кръстосват района и живеят около големите имения в „палатки“ от кедър и стъкло, за чието построяване е необходимо по-малко време, отколкото да се изтърка мраморният под на Станхоуп Хол. Е, това е малко пресилено, но на човек наистина му омръзва да гледа тези еднообразни, покрити със стъкло продукти на съвременната цивилизация, които се самовъзпроизвеждат като вируси, накъдето и да погледнете.

А що се отнася до клубовете, има всякакви видове: извънградски клубове, яхтклубове, клубове за езда и т.н. Аз съм член на два: „Крийк“, извънградския клуб, където обядвахме със семейство Ремсън, и „Сиуанака Къринтиън“ — яхтклуб, чийто първи комодор беше Уилям К. Вандербилт. Лодката ми — единайсетметров „Морган“ — стои на котва при яхтклуба.

„Крийк“ е това, което пресата обича да нарича „крайно недостъпен“, което е прекалено, и „частен резерват на богатите“, което звучи разумно. Но при всички случаи не е вярно. Без съмнение тук богатството е от значение, но не по този начин, по който е при новозабогателите. Да разберете напълно това, което понякога се нарича „Истърн Истаблишмънт“, означава да разберете, че може да сте беден и дори демократ и пак да ви приемат в клуб като „Крийк“, ако имате необходимото родословно дърво, завършили сте съответното училище и имате съответните връзки.