Нелсън Демил - Златният бряг

С Ремсън, както казах, не сме богати, но минахме през членската комисия веднага след като завършихме колеж, което обикновено е най-подходящото време да се кандидатства, преди да си успял да си провалиш живота или да свършиш в някоя фабрика за конфекция. Всъщност помага и произношението, с което говорим. Мисля, че бихте нарекли моето произношение източнокрайбрежен школски акцент, тъй като съм го придобил от училището „Св. Тома Аквински“ на Пето авеню в Манхатън, след това „Св. Пол“ в Ню Хампшир и в Йейл. Полезно е да имаш такова произношение. Но тук е по-разпространено друго едно произношение, което е познато (в цялата страна, както разбрах) под името Лоукаст Вели Локджо 6 6 Тризмус на челюстите. — Б.пр. . То е характерно по-скоро за жените, но и мъжете често проявяват силни симптоми. При този вид произношение човек говори със завършени и в повечето случаи разбираеми изречения — включително като употребява думи с голям брой широки гласни — и при това не си отваря устата, нещо подобно на вентрилоквист. Страшен трик, Сюзън го прави наистина добре, когато е с развратните си приятелки. Искам да кажа, че може да си стоиш в задния двор на клуба, например пиейки нещо, и да наблюдаваш четири от тях, седнали на съседната маса които като че ли тихичко се подхилкват една на друга, но после дочуваш думи и дори цели изречения. Не мога да свикна с това.

Самият „Крийк“, назован така по името на Фрост Крийк 7 7 Крийк (англ. creek) — рекичка, поточе. — Б.пр. , която тече в северната част на острова към пролива Лонг Айлънд, първоначално е бил имение. Тук има още около дузина извънградски и голф клубове, но само един е от значение, а именно „Пайпинг Рокс“. Той се смята за по-недостъпен от „Крийк“ и предполагам е така, защото списъкът на членовете му отговаря по-точно на Социалния регистър, отколкото този на „Крийк“. Но там нямат стреляне по изкуствени гълъби. А може би и при нас вече няма да има. Между другото, Сюзън фигурира в Социалния регистър, също както и родителите й, които официално все още живеят в Станхоуп Хол. Според мен съществуването на документ като регистъра е опасно, в случай че наистина започне революция. Не бих искал Етел Алърд да притежава копие от него. Имам едно работническо таке, което смятам да си сложа, ако тълпата все пак успее да нахлуе през портите към Станхоуп Хол. Ще застана пред къщи и ще извикам:

— Вече превзехме това място! Главната къща е нагоре по алеята!

Но Етел ще ме издаде.

Сюзън повдигна погледа си от чашата с малини и се обърна към Лестър:

— Да си чул някой да се настанява в Алхамбра?

— Не — отвърна той. — Мислех вас да питам. Но чух, че от около месец някакви товарни камиони влизали и излизали оттам.

— Все още никой не е видял камион в движение — подхвърли Джуди Ремсън, — но Една Дюпо каза, че веднъж в седмицата виждала да влизат там коли за доставка на мебели. Мислите ли, че някой вече се е нанесъл там?

Сюзън ми хвърли бърз поглед, след което каза на семейство Ремсън:

— Джон срещнал вчера в разсадника новия собственик.

Лестър ме погледна в очакване. Оставих чашата с кафе и казах:

— Някой си Франк Белароса.

Настъпи кратка тишина, после Джуди рече замислено:

— Това име ми звучи някак познато…

Тя се извърна към Лестър, който ме гледаше, опитвайки се да разбере дали се шегувам. Най-накрая той попита:

— Самият Франк Белароса?

— Да.

Известно време Лестър не отговори, вероятно изчакваше стомахът му да се разпусне, след това се прокашля и каза:

— Говори ли с него?

— Да. Приятен тип.

— Е, с теб може да се е държал приятно, но…

Джуди най-после направи връзката:

— Гангстерът! Босът на мафията!

— Няколко глави от съседната маса се обърнаха към нас.

— Да — отговорих аз.

— Тук? Искам да кажа, в имението до вас?

— Да.

— Какво ще кажеш за това? — попита Лестър.

Замислих се за момент и му отговорих честно:

— Бих предпочел да имам за съсед един гангстер, отколкото петдесет новозабогатели борсови агенти с пищящите им деца, ливадните им косачки и пушещите скари на открито.

Изказано на глас, това ми прозвуча смислено. Само че не трябваше да го казвам на глас. Не е ясно как ще се изтълкува и преиначи, докато минава от уста на уста.

Лестър Ремсън ме изгледа, след което отново се залови с ябълковия пай.

Джуди се обърна към Сюзън:

— Би ли ми подала сметаната — рече тя, без да си отваря устата.

— Разбира се, скъпа — отвърна Сюзън, като гърлото й почти не трепна; мисля, че звукът излезе през носа й.