Нелсън Демил - Златният бряг

Както много от стаите в най-големите имения, тази библиотека също беше дошла от Европа. Първите собственици на Алхамбра, тези, които са строили къщата — мистър и мисис Джулиус Дилуърд — при едно пътуване до Европа през двайсетте години харесали дъбовата, украсена с ръчна дърворезба библиотека на своя домакин, някакъв стар английски лорд, чието име ми убягва. Семейство Дилуърд направили неочаквано, но много добро предложение да закупят цялата библиотека и възрастният джентълмен, който може би е имал нужда от пари като резултат от същата световна война, която направила семейство Дилуърд богати, приел предложението.

Наблюдавах няколко минути прозореца на библиотеката, след което обърнах Янки и заслизах по склона обратно към градината. Но сега там видях един бял кон, който щипеше младата трева между две порутени колони. Върху коня седеше позната женска фигура, облечена в тесни дънки и черен спортен пуловер с поло яка. Тя се обърна към мен, докато приближавах, а след това извърна лицето си. Това бе жена ми Сюзън. По вида й разбрах, че не е на себе си. Трябва да кажа, че тя обича да разиграва театър. И за да се включа в играта, извиках:

— Коя си ти?

Тя отново се обърна към мен и отвърна с леден глас:

— А ти кой си?

Всъщност още не знаех каква роля трябва да играя, затова импровизирах:

— Аз съм собственик на тази земя — казах. — А ти какво — заблуди ли се или нарочно си в чуждо владение?

— Нито едно от двете. Но се съмнявам, че някой, облечен като теб, който язди такава кранта, може да е собственик на тази земя.

— Не бъди нахална. Сама ли си?

— Бях, преди да се появиш ти — отвърна троснато тя.

Дръпнах повода на Янки и го изравних с белия арабски жребец.

— Как се казваш?

— Дафни. А ти как се казваш?

Още не бях успял да си измисля име, затова отвърнах:

— Трябва да знаеш в чий земи си навлязла. Слез от коня.

— Защо?

— Защото аз така искам. А ако не го направиш, ще те смъкна долу и ще те набия с пръчката. Слизай!

Тя се поколеба за миг, след това слезе.

— Вържи го.

Завърза коня за един черешов клон и застана с лице към мене.

— Свали си дрехите!

Тя поклати глава.

— Няма.

— Ще ги свалиш — озъбих се аз. — Бързо!

Тя остана неподвижна за момент, след това си съблече пуловера, разкривайки две стегнати гърди. Продължи да държи пуловера в ръка и вдигна очи към мен:

— Трябва ли да правя това?

— Да.

Пусна пуловера на земята, след това си събу ботушите и чорапите. Накрая изхлузи дънните и пликчетата си и ги хвърли на тревата.

Приближих с коня и погледнах надолу към нея, застанала гола на фона на залязващото слънце.

— Вече не си толкова дръзка, а Дафни?

— Не, сър.

По този начин Сюзън смята, че се внася разнообразие в семейния секс, и да си призная, изпитвам удоволствие да изпълнявам докрай сексуалните й фантазии. Понякога тези пиеси са по сценарий и режисура (на Сюзън); понякога, както при тази случайна среща, импровизираме. Декорите се сменят съобразно сезоните, през зимата го правим в конюшнята или за да си спомним младостта, пред камината в някое изоставено имение.

Това бе първата ни среща на открито през тази пролет, а когато една жена стои гола, било то сред поле или гора, това събужда първичните инстинкти и у двата пола, като същевременно е надсмиване над съвременните разбирания за това къде трябва да се любят двама души. Повярвайте ми, с времето човек свиква с компанията на някоя случайна мравка или земна пчела.

— Какво ще правите с мен? — попита Сюзън.

— Каквото поискам.

Гледах я, застанала неподвижно, с развети пред лицето дълги кичури червена коса, в смирено очакване на следващата ми заповед. Сюзън никога не е била актриса, но ако беше, щеше да бъде много добра; нищо по лицето или в държанието й не подсказваше, че ми е съпруга и че това е само игра. По всичко изглеждаше, че тя е една гола, беззащитна жена, която ще бъде изнасилена от някакъв непознат конник. Дори коленете й трепереха и тя действително имаше вид на изплашена.

— Моля ви, сър, правете с мен, каквото искате, но го направете бързо.

Импровизираният театър не ми се удава много и предпочитам тя да е написала сценария, за да знам какво се очаква от мен или поне в коя епоха сме. Понякога съм римлянин или варварин, рицар или аристократ, а тя — робиня, селянка или надменна благородничка, която си получава заслуженото.

Приближих Янки съвсем близо до Сюзън, протегнах се и хванах с ръка вирнатата й брадичка.