Нелсън Демил - Златният бряг

— Страх ли те е?

— Да, сър.

Трябва да кажа, че Сюзън често играе ролята на силния и аз съм този, който е гол роб, продаван на търг, или затворник, който бива първо разсъблечен, а после бит с камшик или нещо друго от този род. За да не си помислите, че сме напълно изродени, искам да ви съобщя, че и двамата сме пълноправни членове на републиканската партия и на епископалната църква, която редовно посещаваме, освен по време на плавателния сезон.

Както и да е, в конкретния случай имах чувството, че сме в седемнайсети век или някъде там и затова беше онази реплика „не бъди нахална“, а и целият последвал глупав диалог. Опитах се да измисля друга такава велика фраза и накрая казах:

— Ти, Дафни, да не би да си жена на предателя сър Джон Уъртингтън?

— Да, сър. И ако вие сте лорд Хардуик 1 1 Хард (англ. hard) — твърд; уик (англ. wick) — фитил, прен. пенис. — Б.пр. , аз дойдох да ви помоля да се застъпите за моя съпруг пред Негово величество краля.

В този момент наистина бях хардуик и ми се щеше да носех по-широки панталони.

— Аз съм Хардуик от главата до петите — казах, при което по лицето й пробягна истинска усмивка.

Сюзън падна на колене и обви с ръце ботушите ми.

— О, моля ви, милорд, вие трябва да предадете молбата ми на крал Чарлз.

Историята не е стихията ми, но обикновено успявам да импровизирам. Пък и важното не беше историята.

— И с какво ще ми се отблагодариш, ако изпълня молбата ти? — попитах аз.

— Ще направя всичко, каквото пожелаете.

Това се искаше. И наистина този театър обикновено ме докарва крайно възбуден в ръцете на Сюзън, затова исках да преминем към последното действие.

— Стани! — заповядах аз.

Тя стана и аз сграбчих китката й, докато освобождавах крака си от стремето.

— Сложи десния си крак тук.

Тя пъхна босия си крак в стремето, аз я издърпах и тя седна с лице към мен; двамата се прилепихме плътно един към друг върху английското седло, тя обви ръце около мен и аз почувствах голите й гърди да се притискат към моите. Смушках Янки и той полека тръгна.

— Извади го.

Тя разкопча панталона ми и го извади.

— Вкарай го.

Тя изхлипа и промълви:

— Правя това само за да спася съпруга си. Той е единственият мъж в живота ми.

Минаха ми през ума няколко остроумни забележки, но тъй като в момента хормоните упражняваха пълен контрол върху интелекта ми, само отсякох:

— Вкарай го!

Тя се надигна и се нахлузи върху него, издавайки лек писък на изненада.

— Дръж се.

Сритах Янки и той премина в тръст. Сюзън ме хвана по-здраво и сключи силните си крака около моите. След това зарови лице под шията ми и докато конят препускаше, леко застена. Това вече не беше игра.

Сега възбудата ме бе обхванала изцяло. Аз съм посредствен ездач и малкото умения, които имам, не ми стигаха, за да овладея положението. Янки прекоси черешовата горичка с доста бърз ход и излезе на пасището. Въздухът бе преситен с миризмата на кон, отъпкана земя, нашите тела и мускусния парфюм на Сюзън.

Господи, каква езда; усещах учестеното й дишане във врата си, хлипанията й, задъхвах се, помежду ни се стичаше обилна влага.

Сюзън стигна върха първа и така силно извика, че вдигна един фазан от храстите. Аз свърших секунда след нея, като неволно дръпнах поводите и едва не препънах Янки.

Конят се спря и започна да пасе, като че ли нищо не се е случило. Прегърнахме се със Сюзън плътно, опитвайки се да си поемем дъх. След известно време успях да кажа:

— Ах… каква езда само…

Сюзън се усмихна:

— Съжалявам, че навлязох във владенията ви, сър.

— Излъгах. Това не е моя земя.

— Няма значение. И аз нямам съпруг, който има неприятности с краля.

Разсмяхме се и двамата. Тя попита:

— Какво правеше тук?

— Това, което и ти — яздех.

— Посети ли новия ни съсед?

— Не — отговорих. — Но там светеше един прозорец.

— Отивам да поговоря с него.

— Не е ли по-добре първо да се облечеш?

— Може да имам повече късмет така, както съм. Хубав ли е?

— Не изглежда зле, прилича на човек от Средиземноморието.

— Добре звучи.

Обърнах Янки и рекох:

— Ще те върна при Занзибар и дрехите ти.

Тя се изправи.

— Не, ще сляза тук и ще повървя.

— По-добре недей.

— Всичко е наред. Подай ми ръка.

Слезе от коня й се отдалечи. Извиках след нея:

— Нямаш време да говориш с Белароса. Пак ще закъснеем за семейство Елтън.

Тя махна с ръка да покаже, че ме е чула. Вървеше гола през пасището и аз я наблюдавах, докато се скри в сенките на черешовата горичка, след което обърнах Янки и се отправих към къщи.