Нелсън Демил: Златният бряг

Качих се в мустанга и преминах през портите, докато гумите скърцаха по изтънелия чакъл. За да се поднови този ерозирал горен слой на алеята, който е само два сантиметра и половина, ще трябват петстотин кубика натрошен пясъчник по шейсет долара единия. Реших, че трябва да пиша на тъста си за тази „приятна“ новина.

До жилището ми — къщата за гости — се стига, като се кара около двеста метра по главния път, а след това се свива около петдесет метра навътре по едно разклонение на еднопосочна алея, което също има нужда от чакъл. Самата къща е в добро състояние; всъщност камъкът й, доставен от Котсуолд, аспидовите плочи на покрива, обкованите с мед рамки на прозорците и канализационните тръби не се нуждаят от поддръжка и са почти толкова добри, колкото алуминиевите обшивки на сградите и винилпластовите прозорци.

По стените пълзи бръшлян, който ще трябва да се подреже, когато започне да пуска бледозелените си филизи, а зад къщата има розова градина, която допълва впечатлението, че се намирате в Англия.

Колата на Сюзън — зелен спортен „Ягуар XJ-6“, подарък от родителите й, бе спряна на обръщалото. Още едно наследство от „добрата стара Англия“. Хората тук, изглежда, са англофили; това върви със земята.

Влязох в къщата и извиках:

— Лейди Станхоуп!

Сюзън се обади откъм розовата градина и аз излязох през задната врата. Тя беше там, седнала в чугунен градински стол. „Само жените — помислих си — могат да седят в тези неща.“

— Добро утро, милейди. Мога ли да ви наруша спокойствието?

Тя пиеше чай и от чашата се виеше пара в хладния априлски въздух. В лехите между голите розови храсти бяха напъпили жълти минзухари и кремове, а върху слънчевия часовник бе кацнала синя птица. Много ободряваща гледка, като изключим това, че Сюзън бе в мрачно настроение и не й се говореше много. Попитах я:

— На езда ли си била?

— Да, Шерлок. И затова съм с костюма си за езда и мириша на кон.

Седнах до желязната маса пред нея.

— Не можеш да познаеш кого срещнах в разсадника.

— Не, не мога.

Наблюдавах съпругата си за момент. Тя е удивително красива жена: има огненочервена коса, сигурен признак на лудост според леля ми Корнелия, и котешки зелени очи, които са така поразителни, че хората не могат да откъснат погледа си от тях. Кожата й е леко посипана с лунички, а устните са малко издадени напред, като че ли нацупени, което веднага предизвиква у мъжете мисли за точно определен вид секс. Тялото й е толкова гъвкаво и стегнато, колкото би могъл да иска всеки мъж от четирийсетгодишната си съпруга, която му е родила две деца. Тя би ви казала, че тайната за това здраве и щастие се крие в непрестанното яздене — през лятото, есента, зимата и пролетта, в дъжд, сняг или слънце. Лудо съм влюбен в тази жена, макар че има моменти, като сегашния например, когато тя е в лошо настроение и се държи хладно. Леля Корнелия ме бе предупредила и за това.

— Срещнах новия ни съсед.

— Кой? ХРХ Тракинг кампъни ли?

— Не, не.

Подобно на много от големите имения според местните сведения Алхамбра също бе станала собственост на някаква корпорация. Продажбата бе извършена през февруари срещу пари в брой, а документите по сделката бяха публикувани седмица по-късно. Посредникът твърдеше, че не знае чии са основните капитали, но като се комбинираха разследвания и слухове, кръгът от потенциални купувачи се стесни до иранците, корейците, японците, южноамериканските наркотрафиканти или мафията. Това в общи линии изчерпваше вариантите за възможни кошмари. И действително всички споменати по-горе бяха се сдобили неотдавна с къщи и имения на Златния бряг. Кой друг има толкова пари в наши дни? Рушеше се системата за защита, а републиката се продаваше на търг.

— Говори ли ти нещо името Франк Белароса — попитах аз.

Сюзън се замисли за момент.

— Струва ми се, не.

— Мафията.

— Нима? И това е новият ни съсед?

— Той така каза.

— Каза ли, че е от мафията?

— Разбира се, че не. Познавам го от вестниците и от телевизията. Дори ми е странно, че не си чувала за него. Франк Белароса, Епископа.

— Епископ ли е?

— Не, Сюзън, това е прякорът му в мафията. Там всички имат прякори.

— Наистина ли?

Тя отпи от чая си и погледна разсеяно към цветята. Сюзън, подобно на много от обитателите на тази Едемска градина, изключва голяма част от външния свят. Чете Тролъп и Агата Кристи, не слуша радио, а телевизионния екран използва само когато иска да гледа на видео някой стар филм. Осведомява се за времето чрез автоматичното съобщение по телефона. За местните събития научава от ежеседмичника за добри новини и от няколко списания от по-висока класа, които задоволяват нуждите на богатите обитатели на Златния бряг. Що се отнася до сериозните новини, тя е възприела философията на Торо: Ако четете за една влакова катастрофа, значи сте прочели за всичките.