Нелсън Демил - Златният бряг

С Джени Алварез продължаваме да се виждаме от време на време, но сега тя ходи с една бейзболна звезда, играч на „Метс“ при това, макар че не й го натяквам, когато я видя.

Действително ходих на погребението на Белароса, както бях казал на Сюзън. Опелото беше в „Санта Лучия“, разбира се, и монсеньор Чиаро отслужи прекрасна литургия и каза хубави неща за починалия, така че, предполагам, чекът е стигнал.

Самото погребение беше в едно старо гробище в Бруклин и личеше, че е мафиотска работа по стотината черни лимузини и огромното количество цветя върху гроба — толкова много, че покриха още дузина гробове във всички посоки. Сали Да-да беше там, разбира се, и си кимнахме един на друг; Джак Уейнстейн беше там и се разбрахме да обядваме някой път заедно. Антъни също беше там, пуснат под гаранция по едно или друго обвинение. Дебелият Поли беше там и някакъв тип, чието лице бе наполовина разядено от киселина, който вероятно бе кръстникът ми Аниело, а имаше и цели лица, които разпознах от събирането в „Плаза“ и от „Джулио“. Анна не изглеждаше особено добре в черно, а и въобще не изглеждаше особено добре. Тя бе заобиколена от толкова много ридаещи жени, че изобщо не успя да ме види, което бе за предпочитане.

С Анна, разбира се, бяха и тримата й синове — Франки, Томи и Тони. Познах Франки, тъй като беше най-големият, нещо като огромен пън, който изглеждаше по-скоро благ, отколкото опасен, Томи, студентът в „Корнел“, изглеждаше като всяко американско дете, което накрая ще започне работа в компанията „Фортуна 500“. Тони, този с когото се бях запознал, беше в униформата на „Ла Сал“, с много строг вид, спретнат и ниско подстриган, но ако махнехте униформата и прическата, щяхте да видите Франк Белароса. Щяхте да видите едни очи, които преценяват всеки и всичко. Всъщност той ме гледа известно време, като че ли преценяваше колко струвам, и приликата с баща му беше толкова поразителна, че трябваше да премигна няколко пъти, за да се уверя, че не виждам призрак. В един момент от службата на гроба видях, че Тони е забил поглед в чичо си Сал, известен още като Сали Да-да, и ако аз бях на мястото на чичо Сал, щях да държа под око това дете.

Мистър Манкузо също присъстваше на церемонията, но тактично бе застанал малко настрана с четирима фотографи, които запечатваха събитието за поколенията или поради други причини.

Спомних си какво бе казал на гроба монсеньор Чиаро, цитирайки Тимотей: „Нищо не сме донесли на този свят и положително нищо не можем да отнесем отвъд.“ Което беше най-добрата новина, която бях чул от „По този път минаваме само веднъж“.

И така, размишлявах аз, докато вървях между величествените тополи, които така бяха впечатлили Франк Белароса, има приливи и отливи в човешките съдби, има съграждане и разруха, има магически моменти в историята и в краткия живот на мъжете и жените, има съмнения и скептицизъм, има сънища, които се сбъдват, и такива, които не могат да се сбъднат.

А и имаше едно време, знаете, не толкова отдавна, всъщност времето на собственото ми детство, когато всеки вярваше в бъдещето и с нетърпение го очаквате или се втурваше да го посрещне. Но сега почти всеки, когото познавам или познавах, се опитва да забави хода на времето, тъй като бъдещето започва да изглежда все повече и повече като място, където не искаш да бъдеш. Но може би това не е културно или национално явление, а само черногледството на средната ми възраст, настоящото състояние на духа ми, комбинирано с тази мрачна зима.

Но след зимата неминуемо настъпва пролет. Нали? И съм хвърлил око на една употребявана шестнайсетметрова „Алайд“, която мога да взема на безценица през зимните месеци, ако успея да накарам престижната си адвокатска фирма да се помири с мен. А Каролин и Едуард ще ми бъдат екипаж за едно пробно плаване през великденската ваканция и до лятото ще съм готов да отплавам с децата си, ако искат да дойдат, или с всеки друг, който иска да бъде екипаж на борда на „Поманок II“. Ще се отбия в Галвестън да видя Емили, а след това, ако успея да отвлека нея и Гари или въобще двама-трима души, които са достатъчно навити, ще направим околосветско плаване. Ей, защо не? Веднъж се живее.

Промуших се през портите на Алхамбра и тръгнах нагоре по „Грейс Лейн“ към вратарската къщичка и неделното печено на Етел.

А може би, помислих си, когато се върна в Америка, ще се отбия в Хилтън Хед да видя дали завинаги означава завинаги.

Хард (англ. hard) — твърд; уик (англ. wick) — фитил, прен. пенис. — Б.пр.