Христо Калчев: Лебедовата песен на майора

— По-конкретно? — попита мрачно Кирил.

— Сега ще ти кажа нещо смъртоносно и опасно за двама ни, приятелю! — каза Влад Аберман. — Трябва да намеря един човек, бивше ченге, бивш генерал от всички възможни служби, бивш бандит и най-страшният човек в България. Помогнеш ли ми, ние ще бъдем най-богатите хора в Европа с тебе, ако не — мъртви плъхове.

— Кой е човекът? — попита Кирил.

— Генерал Иван Милетиев. — Козела — кротко произнесе Влад Аберман.

Кирил, а той въобще не се казваше така, се задави, повърна на масата, очите му плувнаха в сълзи, скочи и хукна към тоалетната. Върна се след петнадесетина минути блед като платно. Седна срещу Влад Аберман, каза:

— Прости ми, винаги съм имал слаб стомах. Казвам се Любомир Лазов и не знам дали знаеш какво искаш от мене?

— О, Любо — усмихнат каза Аберадо — моето име е Володя Аберман и много добре знам какъв риск поемаме, приятелю. Намери Козела и ти ще бъдеш един от богатите хора в Европа. И още нещо — когато се срещаме, а ще ни се налага да се срещаме често, дръж горилите си на бара!

— Каква ми е далаверата? — попита Любомир Лазов.

— Да почнем с един милион долара, момче! — каза Влад Аберман и стана от масата. — На бара ще оставя координатите. Не ме търси в Швеция. Нито живея тук, нито ще остана десет минути след като се разделим. Ако намериш начин да се свържеш с Козела — потърси ме. Ако не — забрави за тази среща.

Влад Аберман отиде на бара, плати сметката в кеш, излезе от заведението, взе първото такси и се отправи към порт Малмьо. Двадесет минути по-късно пътуваше за Копенхаген.

Любомир Лазов остана сам на масата: „Дядо Коледа ли беше дошъл, елена Рудолф ли, Снежанка или джуджетата? Кой по дяволите беше тоя смешник, който търсеше достъп до Козела?“ Любо набра телефона на баща си, не беше го чувал от осемнадесет месеца. Знаеше, че старото ченге го презира и няма да го пожали в критична ситуация.

— Кажи боклук!? — чу той гласа на баща си. — Надявах се да си мъртъв, срам на семката ми!

— Остави тия глупости за партийните събрания — каза синът — можеш ли да ме поставиш във връзка с Козела? Направиш ли го, обещавам ти никога повече да не чуеш за мене и да забравиш, че си имал син!

— Не мога да забравя, че съм имал син — кретен! — изкрещя Аса. — Майка ти всяка нощ плаче за тебе. Обади й се изрод, иначе ако ми паднеш, лично ще те застрелям!

— Свържи ме с Козела, Ас! — кротко каза синът. — Тогава ще се обадя и завинаги ще престана да бъда твое унижение.

Преди да се свърже с мутрите Любчо, както го наричаха близките му или Любомир Лазов както всъщност се казваше, беше завършил английската гимназия в Русе и по настояване на баща си и все още под контрол, изкара един семестър във варненското военноморско училище.

Той беше умно момче, поне така си въобразяваше и бързо разбра, че офицерското поприще не е за него. Когато приключи първата година под претекст, че ще гостува на приятели, той замина за София и кандидатства в юридическия факултет на СУ. Старото ченге Лазар Лазов — Аса прие тази новина като лична обида, но по настояване на жена си я преглътна. Все пак синът им имаше свой живот и трябваше да го изживее, както той намери за добре, а не под диктовката на баща му. Заминаването на Любо в София, това съвпадна с основаването на „Ескадрона на смъртта“.

Той нямаше представа, че баща му живее на петстотин метра от квартирата му под прикритие, а Аса имаше възможност, без да контролира пряко сина си, поне да има повърхностен поглед върху развитието му. После събитията се развиха стремглаво, Козела оглави „ескадрона“, започна истинската война с подземния свят. И тогава за свой ужас Аса установи, че малкият Любчо, синът му, детето, което се нуждае от протекция е потънал дълбоко в недрата на ъндърграунда.

Първото нещо, което направи Аса беше да сподели с жена си. Като всяка влюбена майка в сина си, жена му изкрещя: „Луд! Ченге! Утре ще започнеш мен да подозираш!“ и в продължение на един месец в дома му беше по-студено от Северния полюс. Аса се отказа да споделя каквото и да е било с жена си, но пусна опашка след малкия.

Любчо беше на двадесет и две години, когато извърши първото си убийство. Аса замете следите, но повика сина си на разговор. Показа му пълната документация, снимки от жертвата, веществени доказателства, които уличаваха категорично убиеца и му каза кротко и в лицето:

— Как трябва да постъпя според тебе? Да те застрелям и да направя майка ти най-нещастния човек на света, да те предам на правосъдието и оттам след десет години да се върнеш най-печеният убиец на държавата или аз да се застрелям, за да се спася от този срам? Кажи, сине? Както кажеш, така ще постъпя?