Христо Калчев - Лебедовата песен на майора

На двадесет и втори декември по настояване на Попето, Майора свика Съвета на акционерите на Юнона холдинг. Наближаваше краят на годината, финансовият отчет беше готов и предаден на Сметната палата. Но МВР след поредната си показна акция „Белезници“ — втора, трета, четвърта, кой знае коя по ред се готвеше да създаде финансово разузнаване, а това безпокоеше високите етажи на ъндърграунда. Попето беше раздал предварително финансовите отчети на акционерите. Всъщност това бяха най-големите бандити на държавата. Тазвечершната им среща имаше съвсем друга цел. В чантата си Попето имаше истинският фискален резултат на Юнона холдинг, който щеше да им раздаде, а в съседната стая имаше десетина души, въоръжени до зъби. Там бяха пачките в евро, които щяха да напуснат сградата тази вечер. Това не беше тайна среща. Тайна между двама души не е тайна. Това беше среща на кръвния заговор и всеки, който го нарушеше, щеше да бъде изцеден като свиня на Коледа.

Деветте души, които присъстваха в залата, бяха убедени и отлично знаеха това. Доброволно бяха приели тази конвенция и знаеха, че всичко, което излезе от тези четири стени е смъртна заплаха. Попето седеше до Майора, но го чакаше да произнесе речта си и ако няма такава да му даде думата. Тогава Майора се обърна към него и каза:

— Ти си после. Сега искам да ви кажа нещо, господа! Трябва да намерим едно шибано еврейче Влад Аберман, в каквато и миша дупка да се е сврял. И по-важното е да го намерим преди Козела, което само по себе си значи, че трябва да намерим и Козела. Блинд гушна чимшира, жена му и детето му са вън от България. От самия Козел го знам. Дръжте я под око, искам запис на всеки неин разговор. Няма значение от коя точка на земното кълбо. Залогът е петстотин милиона долара. Тия ебалници от МВР ни плашат с данъчна полиция. Попето затова е един от нас, за да нямам такива грижи. А грижи дал Господ, пичове! Така ще изнервим шибаното население, че накрая ще ни пребие с камъни. За това, преди да си вземете кинтите искам да разберете простата истина, имаме много сериозен враг. Може да е на петдесет и кусур години, но който го подцени, носа му ще щръкне между розите. А уменията на това еврейче, комбинирани с „Ескадрона на смъртта“ управляван от Козела, са сто пъти по-опасни от шибаната ви държава и оперетните й МВР-шефове. Това е, господа! Търсете Козела и Влад Аберман, навсякъде по света! — после се обърна към Попето. — А сега, Попе раздай кинтите, а който не е доволен да отваря магазини за кинкалерия и текстил.

Майора стана и излезе от офиса си, но петнадесетина минути след напускането му, никой от т.н. акционери на Юнона холдинг не посмя да вземе думата. Накрая Попето каза:

— Господа, моля ви един по един минете в съседната зала, да си получите дивидентите!

Майора търсеше Козела и Влад Аберман. За негов малшанс обаче не знаеше, че те вече се бяха намерили.

Когато е влюбен, един евреин е много глупав, когато е глупав, евреинът е най-големият глупак на света. За известно време Влад Аберман беше и двете. Сега, побягнал панически, той имаше малко места за укритие и недостатъчно средства. Жена му Бенина беше някъде из Варна, братовчедите му мъртви, а трансфера с картофеното пюре — провален. „Какво ми остава? — си мислеше Влад Аберман. — Хотел «Вилхелмина» в Хага.“

Ноу-хауто продължаваше да е негово притежание, но според принципите на пазарната търговия една стока, а още повече интелектуална, за да види бял свят се нуждаеше от три основни принципа — спонсориране, реализация и дистрибуция. Той не разполагаше с нито един от тези три аргумента. И вместо да бъде един от най-богатите хора в света, той беше един уплашен, дребен дивеч в гората наречена „ъндърграунд“. Всяко връщане в Латинска Америка беше смъртна присъда, всяко връщане в България — доживотен затвор. И все пак трябваше да има някакъв изход от тази на пръв поглед безнадеждна ситуация. Влад Аберман замина за Остенде, Белгия и набра номера на Бенина. На седмия позив се включи гласова поща и той й предаде съобщение, което можеше да бъде или фатално, или решаващо: „Чакай ме на телефона на християнската Коледа! Все още аз управлявам влака. В.А.!“ След това замина за Малмьо.

На много бандитски групи им течаха лигите от мерак да се докопат до него. Неговите 65 кила лично тегло не интересуваха никого, нито бяха нечия заплаха. Но той беше открил един метод, беше го официализирал, а това значеше, че или трябва да го реализира, и да овладее структурите, или като агнец божий да наведе глава на заколение. Предал беше съкровената си тайна, не на хората, с които би искал да я сподели.