Христо Калчев: Лебедовата песен на майора

— Аз не — отговори кротко Влад, — но вие ако имате нужда от нещо, аз съм на ваше разположение.

Късно през нощта той съобщи какво всъщност иска и от техен гост се превърна в техен господар. Оставаше тяхна грижа да го свържат с Козела. Успееха ли да го направят, те щяха да бъдат богати хора, ако не — просяци. Въпрос на избор.

На другия ден Влад щеше да се върна от Малмьо в Остенде. Той вече разполагаше със своя структура.

— Ти, педераст ли си? — попита агресивен млад простак, стриган до голо. На ръцете му имаше татуировки, включително фалангите бяха изрисувани, така, че Влад нямаше смисъл да гадае. Тялото на това младо животно беше картинна галерия изрисувано от примитивисти.

Влад се усмихна фалшиво, съзнаваше, че не е постигнал необходимата маска, но въпреки това каза:

— И да съм, какво значение има за тебе?

— Не обичам педерасти — продължи да настоява младият простак.

Влад Аберман имаше нужда от контакта с тези българи, най-малко с техният бръснат говорител.

— Вижте момчета — каза той, — има два типа педерастия. Ако ме питате дали съм хомосексуалист, отговорът е не — не съм. Женен съм. Жена ми живее във Варна, но има един друг вътрешен педерастлък, който е много по-отвратителен. Предлагам ви да не го внасяме на масата. Какво ще пиете, господа? Имам сериозни идеи, а и предложения. Ако искате да ги изслушате, аз съм на ваше разположение. Ако не, веднага ще ви освободя от присъствието си.

— Кой си ти? — попита този, който в същност предизвика интереса на Аберман. — И какъв е поводът да черпиш?

— Така започват сериозните разговори, господа! — каза Аберман. — Да се запознаем. Аз съм евреин. Мразите ли евреите, господине? — Аберман се обърна към татуирания простак.

Не последва отговор, въпросът беше сложен за умствения капацитет на попитания.

— Нямам нищо против евреите, — отговори този, който всъщност беше причината да се състои разговора. — Казвам се Кирил. Това са Сашо и Петър. Ние сме престъпници, господин евреин!

— О-о-о, знам! — усмихнат каза Влад Аберман. — Аз не съм Мария Магдалена и не ви предлагам да постъпите в манастир.

— Тогава да видим темата? — остро додаде Кирил.

— След питиетата, Сирил! — каза Аберман. — Ако влезем напред във взаимоотношенията си можем да минем на по-конкретни факти.

— Педераст ли си, — попита простакът — да или не?

— Сирил, — каза Аберман — разкарай тоя боклук от масата, ако искаш да водим делови разговори! Нека отиде на бара да ползва моят кредит там! И още нещо, приятелю. Има афиш в присъствието ви. Истинските бизнесмени изглеждат другояче, разбираш ли?

— Чакай на бара — каза Кирил.

Гласът му беше тих, хрипкав, но достатъчно категоричен, за да останат трима души на масата. Тогава Влад Аберман се обърна към третото лице — къдрав, мургав мъж с мустаци, ала Рудолф Валентино и вадейки най-любезната интонация, която можеше да изстиска от гласа си, попита:

— Интересува ли те моята сексуална ориентация, приятелю?

— Не си мой тип! — просто отговори мъжът.

— Но ти ми харесваш! — каза Аберман-Аберадо. — Сирил, сигурен ли си, че тайна между трима души е тайна?

— Не — отговори този, който се беше представил под това име.

— Тогава нека да останем на четири очи!

С едно кимване на главата Кирил отстрани следващия си партньор.

— Слушай, Аберадо, — каза той — в джоба ми има четиридесет и четвърти калибър, а ония двамата, които виждаш на бара са в състояние да държат заведението в кръгова отбрана минимум една седмица. Много внимавай какво ще ми отговориш сега!

— Целият съм в слух — каза Аберман.

— Защо си на тази маса?

— По принуда — отговори Влад.

— Кой те прати? — продължи да пита Кирил.

— Имам идеи и възможности! — гърлено каза Аберман. — Ориентирах се в обстановката на заведението. Хървати мразят сърби, сърби мразят шиптъри, бошнаци мразят хървати и всички мразят всички. На една маса видях трима българи. Аз, евреинът, знам, че вие нямате пряко участие в тази вулканична супа, затова дойдох при тебе.

— Защо при мен? — остро попита Кирил.

— Защото ми приличаш на Пол Нюман на млади години и защото не обичам да общувам с кретени.

— Слушай, Аберадо! — каза Кирил. — Ти ми приличаш на клоун, боклук, сух клон. Уди Алън е красавец в сравнение с тебе. Сега ще задам един въпрос и внимавай какво ще ми отговориш, момче. Ако си дошъл да се подпичкваш с мен, утре ще те намерят в Хелсингьор. И така. Защо си тук?

— Имам нужда от помощ.