Христо Калчев - Лебедовата песен на майора

— Добре, Попе! — нашмъркан до козирката каза Майора. — Посредниците на нашите посредници са наши пратеници! Нали така!

— Така изглежда — кимна, не разбрал главният счетоводител.

— Искам да кажа това не са наши приятели? — с блеснали очи попита Майора.

— Не разбира се! Те са наши наемници, даже не са и служители на фирмата.

— Тогава каква е ползата от тях? — попита Майора.

Попето разбра намека.

— Ще ми оставиш ли телефон за връзка, шефе — плахо попита той.

Попето добре познаваше Майора и знаеше колко вероломен, опасен и подъл е, когато е в нормално състояние, а надрусан той беше толкова непредвидим, че само от стъклените очи на това младо момче го втрисаше.

— Не, — каза Майора — ако ми потрябваш, ще те намеря. И още нещо, Попе, какво знаеш за полковник Лазар Лазов?

— След Козела той е оглавил „Ескадрона на смъртта“. Общи приказки — отговори счетоводителят — предимно легенди!

— Виж сега, приятел! — каза Майора със стъкления си поглед. Той говореше много повече с очите си, отколкото с гласа си. — Аз съм жив, защото не вярвам на общи приказки. Легендите са за курвите от Лъвов мост, Попе! Ние имаме нужда от агенти. Сега ще ти кажа нещо, което ако излезе от тази стая, ще ти струва главата, въпреки, че си мой приятел и те ценя. Аз имам човек в ескадрона. Никога няма да разбереш как се казва. Искаш ли да разбереш, Попе?

— За бога не, шефе! — панически каза счетоводителят.

— Знам, че си умен мъж, — продължи Майора. — Аса има син. Синът му търси контакт с Козела. Ние провалихме Самоковеца, Доктора и Амигос, но ако им паднем ще ни шибат през панталоните. Аса е зле със сина си, добре с Козела, Аса е зле с жена си, тя като всяка майка е луда за сина си. Там е гордиевият възел, приятелю. Еврейчето, което изпуснахме търси Козела. Намери ли го преди нас, ебана ни е мамата! И твоята, и моята, и на всички тия капути долу, дето шмъркат в офиса ми.

Главният счетоводител, мъж на възраст, доказал своите професионални качества, забави много дълго, отегчително, дори опасно дълго, въпроса, който трябваше да зададе и който беше основен.

— Какво трябва да направя, шефе?

— Да проследиш движението на парите — отговори Майора. — А сега ми се махай от главата.

Юнона холдинг започна касапницата на следващия ден. Майора беше излетял за Тампа, Флорида през Лондон. Попето се беше скрил в едно троянско село, но хората им действаха върху сто и единадесет хиляди кв. км. В нощта на двадесет и девети срещу тридесети загинаха осемнадесет души. На полицията й беше най-удобно да обяви тези престъпления като битови.

Когато погреба братята си и установи, че е сламена вдовица, Бенина изпадна в дива ярост до степен да се наложи да я държат три денонощия в усмирителна риза. Диаспората погреба братята й и не я изостави. Около нея винаги имаше няколко възрастни жени, с блага дума и с всичко, което е по силите им да й помогнат. На четвъртото денонощие Бенина спа дванадесет часа и се събуди свежа като майска роза. Повика обслужващата медицинска сестра и я помоли да я свърже с доктор Николов, лекуващия лекар, колега и приятел на покойния Максим.

— Веско, — каза тя — кризата ми отмина. Искам да се изкъпя.

— Добре, Бени, — д-р Николов разпореди да я освободят от каишите, и я придружи до банята. — Ще бъда в преддверието, моето момиче — каза той — моля те, ако почувстваш криза — извикай ме!

Бенина стоя тридесет минути под врялата вода и излезе възкръснала.

— Как си? — попита д-р Николов.

— Добре Веско — каза Бени. — Май е време да се прибирам в къщи.

— У вас няма никой, скъпа — каза загрижено докторът. — А и все още си на много силни лекарства.

— Спри да ме тровиш, Веселине, моля ти се! — каза Бени. — Аз съм еврейка, а ние сме жилаво племе. Край с лекарствата! Разпореди да ме върнат в къщи и заповядай на панихидата на покойния ти колега.

Със свито сърце д-р Веселин Николов изписа Бенина Аберман, но не сбърка. Тя беше психически по-здрава от когато и да било друг път. Бенина се прибра в къщи, преоблече се и излезе. Отиде на фризьор, направи маникюр, педикюр, депилация и се прибра отново. Тогава се замисли за финансовото си състояние. Прегледа банковите сметки на себе си и на братята си, общия им актив и установи, че има пари за три живота напред и петдесетина килограма само в злато, които покойните й родители й бяха завещали, чрез братовото й опекунство.

„Ебана ти е мамата, Володя Аберман“ разсеяно мислеше Бенина, загледана в някакъв телевизионен сапунен сериал. „С толкова пари ще те открия и в Хадес, гадно юдейско копеле!“