Ли Чайлд - По-добре мъртви

– Заради използвания газ?

– Не. Твърди, че е прекалено опасно да отвори снарядите на необезопасено място.

– С други думи, твоят човек не смята, че бомбата е безвредна?

– Той знае, че не е. Заради следите, които хората му откриха по корпусите на снарядите. Имаме си работа с Ви Екс.

VX. Един от най-смъртоносните невропаралитични газове, открити някога. Разработен във Великобритания през 50-те години на миналия век. Не помня химическата му формула. Но помня какво означава онова V в названието му. Venom. Отрова. Преди няколко години две жени пръснаха малко количество VX в лицето на Ким Чен Нам на летището в Куала Лумпур. Той беше полубрат на Ким Чен Ун. Може да е предприел някакви задкулисни действия. А може просто някой да е казал, че е предприел задкулисни действия. Каквато и да бе истината, Ким Чен Нам умря много преди да стигне до болницата.

– Твоят човек смята, че Дендонкър е добавил Ви Екс, така ли? – попитах аз.

– Ще бъде сигурен, когато откара бомбата в лабораторията. Но всички снаряди носят следи от скорошна манипулация. Ви Екс не прилича на зарин например. Той не е газ, а течност. Прилича на олио или мед и лесно може да бъде пресипан в снарядите. А после е нужен източник на топлина, която да изпари течността. Тези пари разпространяват отровата. Няма да намериш по-добър начин за разпространение, дори да търсиш цял живот. Съвпадение ли е?

– Едва ли. Не се учудвам, че твоят човек е толкова развълнуван.

– Виждам какви мисли се въртят в главата му. Той вече подготвя изследванията, които ще проведе. Обмисля речите, които ще изнесе пред разни полицейски конференции. Но това не е всичко. В електрониката има нещо специално. Трети начин за детониране на бомбата. В допълнение към таймера и мобилния телефон.

– Какъв трети начин?

– Транспондер. Доста разпространено устройство. Но обикновено не се използва по този начин. Знам, че този Дендонкър е голям мръсник, но явно е доста креативен. И доста педантичен. Защитно покритие от Ви Екс и три системи да свършат една работа? Дендонкър не оставя нищо на случайността.

Уолуърк затвори и ме остави да се измъчвам от леко чувство на вина. Защото премълчах, че не Дендонкър е направил бомбата, а Майкъл. Именно Майкъл бе проявил креативност. При други обстоятелства служителите на ЦАТВУ биха открили това в момента, в който въведяха информацията в базата данни. Като изключим добавения в последния момент VX, компонентите и конструкцията би трябвало да съвпаднат с онези от предишната бомба, конструирана от Майкъл. Тя също имаше транспондер. С неговия отпечатък. В случая обаче служителите на ЦАТВУ нямаше да направят тази връзка. Защото Фентън бе унищожила старите улики. Предполагах, че мълчанието ме прави съучастник в някакво федерално престъпление. Но не смятах, че това има особено значение. Кариерата на Майкъл като бомбаджия бе приключила. И ако ФБР си свършеше работата, тази на Дендонкър също бе към края си.

Фентън искаше да тръгнем час по-скоро, но я убедих да изчака, докато проведа още един разговор. С доктор Холиър. Потърсих го на мобилния му телефон. Нямах представа дали медицинският център работи денонощно, а не исках да откарам Майкъл там и да открия, че няма лекари. Холиър обеща да изпрати някого. Стори ми се, че докторът премълчава нещо, и когато го притиснах, призна, че ще дойде в центъра и лично ще се погрижи за Майкъл. Накрая изплю камъчето и заяви, че се е върнал в града, и предложи да дойде с линейка. Предложението му бе изкушаващо. Единствените ми опасения бяха свързани с рисковете, които произтичаха от него. Някой можеше да го види и да информира Дендонкър. И да последват ответни мерки в зависимост от това колко дълго щеше да остане на свобода той. Но по-належащият проблем бе, че двамата с Фентън не разполагахме с транспорт. Единствено с шевролета, паркиран на улицата пред къщата. Но нямахме ключове. Затова обясних на доктор Холиър къде да ни чака. Дадох му адреса. И обещах да му звънна, когато сме готови.

……

Доктор Холиър ни отведе на етажа, на който се намираше педиатричното отделение. Умен ход. Вместо обикновени болнични стаи там имаше малки апартаменти. От онези, които дават възможност на родителите да са с болните си деца. Две сестри помогнаха на доктор Холиър да настани Майкъл на болничното легло. Те закачиха допълнителни банки. Премериха температурата му. Кръвното му налягане. Провериха зениците и дори надникнаха в ушите му с някакъв специален уред. Намазаха го с разни кремове и лосиони. Започнаха да го ръчкат и боцкат на най-различни места.