Ли Чайлд - По-добре мъртви

Накрая Холиър обяви, че е доволен от резултата. Макар да призна, че ще мине известно време, преди Майкъл да се възстанови напълно. Докторът ни предупреди, че ще изпраща някого на всеки час, за да проверява състоянието на Майкъл. После си тръгна, а ние се настанихме около болния. Фентън придърпа един фотьойл до леглото на брат си и се сви на него, опряла колене в гърдите си. Аз се разположих на другото легло. Наближаваше пет сутринта. Не бях мигнал от двайсет и четири часа. Бях изтощен. Но бях изключително доволен. Фентън бе в безопасност. Майкъл бе жив. Бомбата бе обезвредена и пътуваше към лаборатория, където да бъде проучена от специалисти. Намирах всичко това за прекрасно.

Нямах представа колко далеч от истината съм.

Събудих се в седем часа без една минута. Всъщност събуди ме телефонът.

В един момент спях дълбоко, а в следващия бях буден. Сякаш някакво копче бе щракнало в мен. Или се бе задействала инстинктивна реакция срещу необичайни събития. Или заплахи.

Реших, че електронният вой на телефона попада и в двете категории.

Отговорих на обаждането. Търсеха ме от ФБР. Беше жена. Един от специалните агенти, които Уолуърк бе изпратил да охраняват Майкъл. Екипът ѝ навлизаше в покрайнините на града и тя питаше къде ще се срещнем. Упътих я, а после легнах и затворих очи. В главата ми се разгаряше ожесточен спор. Мисълта да взема душ, от една страна. И желанието да не помръдна, от друга. И двете бяха твърде убедителни. Но и двете нямаха никакъв шанс. Защото телефонът ми иззвъня отново. Този път беше Уолуърк.

– Имам новини – каза той. – Големи. Сещаш ли се за снимките и образците от бомбата на Дендонкър, които моят човек изпрати? Ударихме джакпота. На транспондера има отпечатък. Успели са да го идентифицират. Момчетата от ЦАТВУ твърдят, че съвпадението е сто процента и ще издържи при евентуален съдебен процес.

– Майкъл Къртис, нали?

Реших, че денят, в който късметът на Фентън и брат ѝ ще изневери, вече е настъпил. Макар и по-рано от очакваното. Затова реших да изпреваря събитията.

– Кой? Не. Става въпрос за Надир Халил.

– Нямам представа кой е той.

Това бе самата истина. Макар да бях чувал името. Дендонкър ме бе обвинил, че работя за него.

– Халил е едра риба. Много едра. Казаха ми, че системата грейнала като коледна елха, когато въвели отпечатъка му. Светнали безброй червени лампички. Халил е терорист от Бейрут. Произхожда от семейство на терористи. Баща му е бил терорист. Убит е от полицията. Брат му е бил терорист. Той също е загинал. Макар и с повече гръм и трясък. Шофирал е камиона с експлозиви, който се вряза в базата на морските пехотинци. Самият Надир е свързан с десетки атентати. Но така и не успяхме да открием доказателство за това. До този момент.

Миналото отново ме подсещаше за себе си. Братът на Халил бе шофирал камиона бомба. Явно бе загинал на метри от мен. Но имаше нещо, което не се връзваше. Ако Майкъл бе сглобил бомбата, как бе възможно чужд отпечатък да се озове върху част от нея?

Уолуърк не бе приключил.

– Започнахме издирването му. По цял свят. Разполагаме с неограничени ресурси. С него е свършено. Въпрос на време е да го пипнем.

Може би Халил бе осигурил частите, които Майкъл бе използвал. Това би обяснило появата на отпечатъка му.

Уолуърк продължаваше да нарежда:

– Издирваме го по целия свят. Но ни притеснява нещо друго. Колегите от ЦАТВУ подозират, че Халил е още в Щатите.

А може Дендонкър да е откраднал частите, помислих си аз. Или да е отказал да плати. Или да е измамил Халил по друг начин. Това би обяснило защо очакваше ответни мерки от Халил.

– Колегите от ЦАТВУ се опасяват, че Халил може да е замислил цяла поредица от бомбени атентати – продължи Уолуърк. – Тук, на наша земя. Те предполагат, че Дендонкър му помага. Не забравяй, че неговото семейство също е от Бейрут. И по-точно, майка му.

– Направили са тези изводи на базата на един отпечатък и неясна връзка с чужд град, така ли?

– Не. Това е втората бомба на Халил, която намираме.

– Къде е другата?

– Не съм сигурен къде са я открили. Не е била истинска бомба. Колегите са я отнесли в ЦАТВУ преди няколко седмици. Анализирали са я и са открили достатъчно общи черти, за да са категорични, че двете бомби са изработени от един и същи човек.

– Имала ли е транспондер?

– Не. И не е изпускала газ. Но компонентите са дошли от един източник. Техниките на окабеляване съвпадат. Архитектурата на взривното устройство е същата. Има достатъчно общи характеристики. Повече от достатъчно.