Ли Чайлд - По-добре мъртви

Обърнах се и почуках по нея с кокалчетата на пръстите си. Дали пък там нямаше скривалище? Или паник стая? Стената обаче не кънтеше на кухо. Напротив. Звучеше плътно. Солидно. Далеч по-тежко, отколкото очаквах от толкова стара къща. Направих крачка встрани и се озовах под малката спалня. Почуках отново. Звукът бе различен. По-лек. По-кух. Опитах под голямата спалня. Тук също кънтеше. Минах към средата. Почуках там. Не го очаквах. Сякаш стоях пред стената на средновековен замък. Извадих ножчето. Отворих най-голямото острие. Забих го в стената. Дървото бе старо. Изглеждаше сухо и меко. Ножът се заби с лекота в него. Но не стигна далече. Проникна на не повече от два сантиметра. След което опря в нещо твърдо. Някакъв метал. Опитах на една педя вдясно и получих същия резултат. И на още една педя вдясно… Всеки път удрях на метал. Десетото място, на което забих ножа си, се оказа различно. Острието потъна чак до дръжката. Опитах една педя по-надолу. Острието отново потъна.

Застанах пред тънкия процеп между панелите на ламперията близо до третото и четвъртото място, където бях попаднал на метал. Забих ножа, докъдето може, след което го наклоних настрани с надеждата да използвам острието като лост. Повърхностният слой се отдели. В ръката ми се озова голямо назъбено парче, но под него също остана слой дървесина. Опитах две педи по-надолу със същия резултат. Това бе оригиналната дървена ламперия. Нямаше съмнение. Дървото бе залепено за някаква повърхност с изключително здраво лепило. Тази повърхност бе метална. Най-вероятно ставаше въпрос за врата. Не виждах друго обяснение. И все пак не откривах нито дръжка, нито ключалка. Нямах представа как да я отворя.

Започнах от горния ляв ъгъл и продължих методично по диагонал и надолу. Опипвах повърхността с върховете на пръстите си, без да пропусна и един квадратен сантиметър. Търсех скрит бутон. Или замаскиран лост. Каквато и да било тайна ключалка. Не открих нищо. Опитах панелите на ламперията от двете страни на вратата, но и там не извадих късмет. Изритах вратата. Тя не помръдна и милиметър. Дори не издаде никакъв звук. Дървото изолираше шумовете. Обърнах се с гръб, вдигнах коляно и забих пета в стената, както бях направил в хотела на Фентън. Обувката ми не остави никакви следи върху ламперията.

Започнах да оглеждам встрани, но спрях. Нямаше никакъв смисъл да разполагат механизма за отключване толкова далече от вратата. Нямах никакъв опит с паник стаи, но предполагах, че ако параноик като Дендонкър разполага с такава, той ще иска бързо да се скрие в нея. Идеята на подобни помещения е да бъдат използвани в извънредни ситуации. С други думи, когато възникне нещо спешно. Не бихте искали да отидете до другия край на мазето и да задействате някакъв сложен механизъм. Дори въвеждането на пинкод би ви забавило много. Освен това човек лесно може да се досети за нечий пинкод, да го открие сам или да го научи от някой предател. По-доброто решение би било отключване с дистанционно. Като при автомобилите. И тогава се сетих нещо. Соня бе споменала, че порталът към паркинга на компанията на Дендонкър се отваря с транспондер. След като това бе технологията, на която той доверяваше достъпа до ключов елемент от своите операции, защо да не я използва тук?

Ако тайната врата наистина се отваряше с транспондер, това означаваше, че Мансур разполага с такъв. Нямах представа как изглеждат тези неща. Върнах се към сутринта, когато претърсих джобовете му в моргата. Към ключодържателя му. Транспондерите вършат същата работа като ключовете. Затова е логично хората да ги окачват на ключодържателите си. Мансур имаше нещо подобно. Малко квадратно парче пластмаса. Бях го взел за някаква висулка и не му бях обърнал внимание. Онези типове при Дървото също имаха подобни висулки. Извадих ключовете от шевролета. На халката нямаше никакъв транспондер. Предположих, че онзи, от когото го бях взел, не стоеше достатъчно високо в йерархията. Което ме поставяше в неизгодно положение. Единственият начин да се сдобия с транспондер бе да взема този на Мансур. Но ако можех да спипам Мансур, нямаше да имам нужда от транспондер. Реших, че най-добрият ми ход е да го изчакам да се върне. Или да го подлъжа да излезе. Или да подмамя още някого от хората на Дендонкър. И да се надявам, че е достатъчно важна клечка, за да разполага с транспондер.

Момент… хрумна ми нещо! Електричество! Ако ключалката на вратата се задейства дистанционно с помощта на транспондер, то бравата трябва да е електрическа. Прекосих мазето и отидох до резервоара за вода. До него бе монтирано електрическо табло. То имаше доста занемарен вид. Тъмна дървесина. Цялата ожулена и очукана. Досущ като електрически стол. Отворих вратичката и видях цяла редица бушони. От старите. Порцеланови. Шест на брой. Около всеки от тях бе навита оголена жица. Всичките изглеждаха здрави. Но нямаха етикети или каквато и да било маркировка. Нищо, което да подскаже кой бушон за коя част от мрежата отговаря. Предположих, че мога да ги извадя един по един и да видя какво ще се случи. По-бързият вариант обаче бе да дръпна шалтера в горния ъгъл. Посегнах към него, но спрях. В дъното, скрита в десния ъгъл, стоеше кутийка кибрит. Удивително колко много хора оставят кибрит или фенерче в електрическото си табло. Не намирах никаква логика в това. Та нали таблото с бушони е крайната точка, в случай че токът спре. А не отправната точка.