Ли Чайлд - По-добре мъртви

Здесь есть возможность читать онлайн «Ли Чайлд - По-добре мъртви» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2021, ISBN: 2021, Издательство: Обсидиан, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

По-добре мъртви: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «По-добре мъртви»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Джак Ричър никога не бяга от проблемите. А на един празен път в Аризона го очаква много сериозен проблем. В дърво близо до границата с Мексико се е забил стар джип. Жената вътре изглежда мъртва. Или пък не е? В жестоката жега на пустинята нищо не е такова, каквото изглежда.
Няколко минути по-късно Ричър се насочва към близкия град който определено е виждал и по-добри времена. До него седи Микаела Фентън. Тя е агент на ФБР и е инсценирала катастрофата за да се опита да открие своя брат близнак, който се е забъркал с опасни хора. Лидерът им е пуснал дълбоки корени в града и го управлява от сенките. Ричър ще трябва да направи невъзможното за да се срещне с него. А да получи отговор на въпросите си ще му бъде още по-трудно. Защото хората в това враждебно място по скоро биха умрели, отколкото да разкрият тайните си.
Но те не знаят, че застане ли Джак Ричър срещу тях, по-добре да са мъртви. cite Ню Йорк Таймс

По-добре мъртви — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «По-добре мъртви», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Четях вече последната страница на вестника, когато закуската ми пристигна. Рубриката се наричаше "Полицейски дневник". Твърде претенциозно заглавие за списъка на престъпленията, извършени в града и околностите. Изчетох всичко най-внимателно. И дума не се споменаваше за Дендонкър. Или за контрабанда. За самолети. Или за бомби. Изброяваха се само дребни престъпления. Съвсем дребни. Причина за повечето арести бе злоупотреба с алкохол на обществено място.

Изядох последната хапка. Изпих кафето. Тъкмо чаках сервитьорката да долее чашата ми, когато вратата откъм улицата се отвори. Влезе мъж, когото познавах. Това бе четвъртата горила от предишната вечер. Онзи тип, който бе застанал под уличната лампа. Който се бе опитал да ме пребие с дръжка от кирка. Тръгна право към мен. Бе облечен в същите дрехи. Дори не се бе избръснал. В ръката си държеше черен чувал за смет.

В чувала имаше нещо. То бе дълго поне двайсет и пет сантиметра и достатъчно тежко, за да изпъне стените на чувала. Стиснах здраво ръба на масата. Бях готов да я запратя в краката на нещастника веднага щом посегнеше към оръжието. Той обаче застана пред мен и се подсмихна. Вдигна чувала с една ръка, хвана дъното му е другата. И го обърна. При което изсипа съдържанието му на масата.

Предметът бе един, но ясно се виждаха три отделни секции. Гнездо, оформено от въглеродни влакна. С точния размер, в който да се побере оцелялата част на ампутиран крайник. Става. Лъскава, изработена изцяло от титан. И обувка. Досущ като онази, която носеше Фентън последния път, когато я видях.

– Ела с мен или жената ще изгуби нещо повече от част от крака си – каза човекът на Дендонкър, обърна се и тръгна към вратата. – Разполагаш с трийсет секунди.

Изправих се и извадих снопче банкноти от джоба си. Отделих двайсетачка и я оставих на масата. Изминаха десет секунди. Взех протезата на Фентън. Тръгнах към вратата. Изминаха още десет секунди. Изчаках още девет и едва тогава излязох навън. Мъжът стоеше до колата си. Обикновен седан, средно голям. Целият в прах. Предположих, че е същият, който бяха използвали предишната вечер. На дневна светлина можех да видя, че това е "Шевролет Каприс". Бивш патрулен автомобил на полицията. Издаваше го прожекторът, монтиран върху шофьорската врата. Боята бе изгубила блясъка си и започваше да се лющи, затова предположих, че известно време колата е служила и като такси.

Човекът на Дендонкър се ухили и отвори дясната врата. После отстъпи крачка назад и ме подкани с жест да се кача. Пристъпих напред. Бавно. Прехвърлих протезата на Фентън в дясната си ръка. Пристъпих в тясното пространство между мъжа и вратата. После сграбчих главата му и забих лицето му в покрива на колата. Устните му попаднаха върху ръба на вратата. Ударът изби част от предните му зъби. Не успях да видя точно колко. Имаше прекалено много кръв. Измъкнах пистолета, който бе мушнал в колана си. Завъртях го към себе си. Стоварих юмрука си в слънчевия му сплит, колкото да му изкарам въздуха. Бутнах го в колата. Натиках го на седалката. Затворих вратата. Огледах се, за да се уверя, че никой не ни е видял. Заобиколих от другата страна. Дръпнах седалката назад. Качих се в колата. Пресегнах се. Сграбчих мъжа за гърлото. И стиснах. Усетих как ларинксът му поддава под натиска ми. Той изблещи очи. Изплези език. Но не успя да издаде нито звук.

– Ето какво ще направим – казах му аз. – Ще ти задам въпрос. Ще те оставя да помислиш. Ще отслабя хватката, колкото да ми отговориш. Не го ли направиш, ще те удуша. Не ми ли хареса отговорът ти, ще те удуша. Ясно ли е?

Изчаках малко и отслабих натиска върху гърлото му.

– Да. – Гласът беше слаб и дрезгав. – Напълно.

– Заловили сте жената. Как?

– В часовника на Дендонкър има вграден джипиес предавател. Той е подал авариен сигнал. Спипахме я, преди още да излезе от сградата. Отведохме Дендонкър на сигурно място. Това беше основният ни приоритет. Когато останалите не се върнаха, Дендонкър ме изпрати да те открия.

– Къде е жената сега?

– Не знам.

– Наистина ли ще се инатиш? Тук? Сега?

– Не знам. Заклевам се.

– Къде е Дендонкър?

– Не знам.

– Къде тогава трябва да ме отведеш?

– В къщата. Само това ми казаха.

– Адрес?

– Не знам адреса. Това е просто "Къщата". Така я наричаме.

– Добре, завел си ме в къщата. Какво следва?

– Трябва да изпратя съобщение. Някой ще дойде за теб.

– Тази къща далече ли се намира?

– Не.

– В града ли е?

– Да.

– Добре. Покажи ми я тогава. Ще отидем заедно. После ще изпратиш съобщението.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «По-добре мъртви»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «По-добре мъртви» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «По-добре мъртви»

Обсуждение, отзывы о книге «По-добре мъртви» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x