Николя Бёгле - Заговорът

Директорът на „Крипос“ наблюдаваше внимателно Сара. Бе обезпокоен от себеопустошителното ѝ състояние, в което тя изпадна, гледайки безизразно с пребледняло лице в пространството. Той знаеше, че Сара иска да научи цялата истина. Може би един ден щеше да открие в нея фрагменти, с помощта на които да се възстанови. Затова повтори пред нея дума по дума разказа на София Ковяк такъв, какъвто тя бе преценила, че може да сподели с римската полиция.

„Като стана кардинал, Адриан се сближи с действащия тогава папа. Тя знаеше… простете, той знаеше, че нямаше как да спечели избора за папа без неговата поддръжка. Тъй като познаваше неговата воля за реформи и за демократизиране на Църквата, Адриан пое риска да му разкрие своя план — да осъществи една налудничава идея, за да промени веднъж завинаги манталитета, като предизвика избирането на жена начело на Католическата църква. Тайните им дискусии продължиха повече от две години, докато накрая папата се съгласи да съставят средносрочен план. Папата правеше всичко възможно, за да дразни най-високопоставените консервативни кардинали на Римската курия, като издаваше декрети, смекчаващи позициите на Църквата по отношение на разводите, абортите, правата на жените… В това време успоредно с него Адриан Клещински се прояви като енергичен и убеден говорител на консерватизма. Ако всичко се развиеше добре, кардиналите щяха да паднат в капана и при оттеглянето на папата, обосновано с лъжливи медицински причини, те щяха да изберат нов папа, способен да сложи ред в Църквата, «извратена» от оттеглящия се папа. И Адриан Клещински се превърна в идеалния кандидат, в кардинала, който, ставайки папа, щеше да поеме мисията за «възраждане на Църквата».“

Колкото повече слушаше обясненията на София, толкова повече Сара си даваше сметка за титаничния замисъл на тази жена и усещаше все по-жестоко вината си.

Хенрик Валдберг продължи, преразказвайки думите на София.

— Избирайки Адриан, кардиналите щели да осъзнаят грешката си доста по-късно. Защото Адриан не е предвиждал да ги атакува фронтално, нито да се издаде, че е жена, нито да изрази волята си за реформи. Знаел е, че ако действа брутално, това няма да доведе до нищо. Обструкциите и съпротивата биха унищожили неговия хуманистичен проект. Напротив, щял е да използва с изтънчена ловкост своята власт, за да приближи Църквата към посланието на Христос, като постепенно лишава Ватикана от несметните му богатства, за да ги прехвърли към църквите в градовете и селата. И очевидно накрая е щял да отвори пред жените вратите на Църквата и възможността да стават свещеници. Единствено при извършването на тази революция, която е щяла да открие истинската му природа пред целия свят, той се е надявал, че католическата общност ще бъде готова да приеме жена за папа. — Директорът снижи гласа си, преди да завърши с думите: — Ето буквално какво е споделила София Ковяк. Разбира се, ще направим наши проучвания, но струва ми се, че пресата вече разследва.

Безрадостна усмивка се появи по устните на Сара. Последните думи на Шафи Райнвасер разкриха напълно смисъла си: Людмила направи най-голямата саможертва от нас трите …

„Жертвата да се отрече от тялото си и убежденията си на жена, за да живее като мъж… — помисли Сара. — И да живее всеки ден със страх, че ще я разкрият. Много други жени преди нея очевидно бяха използвали същата стратегия на травестити, за да съществуват в свят, ръководен от мъжете, но никога толкова продължително, нито с такъв висок залог.“

Тя наведе глава и си припомни тържествуващата усмивка на Адриан Клещински, когато се появи на балкона. Тази усмивка, която толкова я бе раздразнила и която бе възприела като арогантност, е била усмивката на човек, който най-сетне е постигнал мечтата си.

Мечтата, на която тя, Сара, сложи край — може би без наистина да го иска. Но щеше да изпитва вина за това през целия си живот.

— Нямало е как да го знаете, Сара — повтори Хенрик Валдберг.

Това бяха последните думи, които тя чу, преди силното успокоително да спусне завесата пред съзнанието ѝ.

Сара се събуди рязко, когато на вратата се потропа. С очи, впити в напукания таван, тя установи контакт с болезнената действителност. Кошмарният пъзел на живота ѝ бавно се подреди и стомахът ѝ се надигна. Седна на ръба на леглото и разтърка лице, за да прогони остатъка от съня. Колко ли време бе спала? Кой ден беше днес? Какъв смисъл можеше да придаде на живота си отсега нататък?