Николя Бёгле - Заговорът

Когато Кристофър спря видеото, Сара се изненада, че се усмихва. За няколко мига стените на затвора, тежестта на чувството за вина и мъката в сърцето ѝ се изпариха. Тя сведе очи и направи изтощително усилие да се пребори с чувствата, които бушуваха в гърдите ѝ.

— Сара, има риск процесът да отнеме малко повече време и си мисля, че ще те държат тук. Но ако изобщо има нужда да уточнявам, искам да знаеш, че ще те чакам толкова време, колкото трябва. Цялото време, което е необходимо.

Разтревожена, Сара си припомни първата им среща в парижката аудитория, където с красноречие, хумор и научни познания Кристофър обясняваше измамите на астрологията пред голям брой студенти. Тогава ѝ се стори, че е претенциозен, прекалено сигурен в себе си и се старае да впечатли младите студентки. Не можеше да отрече факта, че излъчва чар, но отхвърли тази си преценка като проява на слабост. А после, по време на разследването, го видя в съвсем друга светлина: откри мъж, напълно противоположен на повърхностния тип, какъвто си бе въобразила, че е. Бе пожертвал свободния си ергенски живот, за да осинови детето на починалия си брат, и полагаше огромни усилия, за да му предложи ведър и уравновесен живот — на Симон, малкото момче, което толкова бе изстрадало. Изпитанията, които преминаха заедно по-късно, им доказаха, че и двамата винаги искат да изпълнят поетите задължения, че и двамата притежават чувство за дълг. Всеки по свой начин бе впечатлен от смелостта и добронамереността на другия. Отдадоха се изцяло на преследването, за да открият Симон, и се подкрепяха и спасяваха един друг през цялото време. Една нощ в отношенията им се намеси сексуалното привличане и споделеното желание за кратко отмести страха и тревогите. А след хаоса на гонитбата им с времето Кристофър напусна родината си, работата си и приятелите си, за да започне нов живот със Сара в Норвегия. Купиха си прекрасната къща на остров Гримсьоя и Сара му довери, че иска да има дете от него.

Докато анализираше поведението си по време на последното разследване, Сара с горчивина си даде сметка, че ще е неспособна да изпълнява ролята на майка и да се грижи за семейството си. Заради стремежа си винаги да довежда нещата докрай, заради риска, който винаги поема. Заради натрапчивата цел, която винаги вземаше връх, да залови виновния с цената на здравето си и на семейния си живот. Дълбоко в себе си тя чувстваше, че каквито и усилия да полага, професията ѝ винаги ще е на първо място. Каквото и да кажеше, то щеше да е лъжа, изречена пред самата нея и пред хората, които обичаше.

Защо? Защо бе неспособна да се откачи от играта?

Петер Ген хвърли направо в лицето ѝ думите, че тя се разкъсва от странно чувство за вина и че само благодарение на това чувство успява да намери енергията да се бори така силно и яростно за приключване на разследванията си. И той не грешеше. Само че откъде и защо в сърцето ѝ се бе вселило скритото усещане, че на всяка цена трябва да поправи дълбоко заложена у нея грешка! Очите ѝ се напълниха със сълзи и тя извърна глава.

— Кристофър, нека бъдем честни. Моята професия не е съвместима със семеен живот такъв, какъвто си го представяш.

— Сара, аз просто ще трябва да свикна и всичко ще се нареди. А освен това ти каза, че можеш малко да забавиш темпото и…

— Няма да мога да удържа обещанията си. Или ще ги спазвам само няколко месеца, докато друг спешен случай не ме погълне изцяло. Така ще е, докато работя… И няма да мога да се спра.

Кристофър пребледня. Не му се искаше така да чуе истината.

— Сара, какво всъщност се опитваш да ми кажеш?

Тя вдигна глава към тавана, като че ли това движение можеше да върне сълзите в дъното на очите ѝ. Бе неспособна да говори.

— Сара — започна Кристофър, — с мен се свърза репортер от „Моргенбладет“, вестника, в който щях да започна работа. Разследва те и искаше да разбере дали след завръщането ти от Афганистан наистина си била на посттравматична терапия.

Сара се напрегна.

— Събрал е доказателства, че не си била там. По-точно има снимка, направена до една каса за плащане на тол такси, където си ти заедно… с едно дете на задната седалка.

Сара се вкамени.

— Дете, което по-късно е било намерено мъртво… удавено. — Кристофър завърши изречението и впи поглед в очите на Сара. — Би ли приела да се срещнеш с него, за да кажеш какво наистина се е случило? Така той няма да публикува куп лъжи, които могат да повлияят на съдиите по време на процеса.